Освен неграмотно написан, въпросът ви е и абсолютно неуместен. Авторът в никакъв случай не демонстрира лоши мисли по адрес на руснаците, напротив — определено изпитва съжаление към тях, примесено с известна симпатия. Като се има предвид, че тази книга е издадена през 1988 година (а вероятно е написана преди това), не виждам какво повече би могло да се желае, особено пък от ветеран от Виетнам. Всъщност Нелсън Демил е далеч по-критичен към своите, особено в края. Ако по онова време автор от отсамната страна на Желязната завеса беше написал подобна книга в огледален вариант, вероятно щеше да бъде хвърлен в затвора (най-малкото).
Цитат от книгата: „По това време баща ми бе бригаден генерал и успя да ми уреди временно назначение в Пентагона, докато се оправя. Аз се стегнах някак си и изкарах курс по български език. Както сигурно знаеш, българският е коренът на всички славянски езици, нещо като латинския за романските.“
Обичам го тоя човек!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.