Йордан Радичков
Опит за летене (8)

Антракт

 

ВСИЧКИ. Ура, ура!

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. Помощ, помощ!!! (Показват се и се скриват в качето.)

АВРАМ СОВАЛКАТА. Помощ!

МАТЕЙ НИЩОТО. Помощ!

ДАСКАЛ КИРО. Защо крещите!? Защо дерете гърлата си?… Тук никой няма да ви чуе! Тук само вятърът се чува и гласовете ни! (Опитомената врана се обажда: „Га! Га! Га!“)

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. И Момо чува!… Издигнаха го Момо нависоко и се оживи!

БАБИНА ДУШИЦА. Ето ви най-после пленник, деца! Всички викахте, че Аврамови махали не са виждали такъв пленник, ето ви го и пленника най-после!

ИГОТО. Братя, каква стана тя нашата, братя! Вместо ние да хванеме пленник, сами станахме пленници!

ПЕТЛЕТО. И пленници, и хвърковати станахме, и риби и влечугове… и на маймуни можеме да станем!… Как не!

АВРАМЧЕТО. Военнопленници сме!

ИГОТО. Ба ма’а му!

ИЛИЙКО. Нищо! Най-после и аз да пипна небето, с пръст! (пипа небето) Стига съм летял наум из облаците!

МАТЕЙ НИЩОТО. Оооооо! (Въздъхва с облекчение) Млъкна най-после и се свря като в миша дупка в ухото ми. (вика силно) Ееееей, бълха! Где пропадна, гювендио, та никаква не те чувам! Ха, ха! По небето чак ме караш да се катеря, да викам помощ! И тъ нъ, за да млъкнеш най-после, идиотин с идиотин!

ДАСКАЛ КИРО. Да предприемем най-после и ние нещо! Нагоре ли… надолу ли!?

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. Надолу! Надолу!

ИЛИЙКО. Нагоре! Нагоре!

ДАСКАЛ КИРО. Важното е сега спокойствие да запазим! Прищевка станахме на възходящите течения, поде ни вятърът с внезапен порив и ни повдигна заедно с облака над Аврамови махали. Добре, че го завързахме за себе си, сега той може да избяга, само ако ние избягаме с него!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Да го пробием!

ИГОТО. Да го изкормим, като риба!

АВРАМЧЕТО. С ножа!

 

ДАСКАЛ КИРО. Илийко, спри го! Къде, войниче!? Не виждаш ли, че ако посегнеш с ножа на балона, все едно, че на себе си и на нас посягаш. Мигър не разбираш, че при първата пробойна още, балонът ще се сгромоляса върху земята заедно с нас? Като мухи ще смачка всички ни!… Вържете го!

 

БАБИНА ДУШИЦА. Който вади нож, от нож умира! Скитащият балон се раздвижва, интензивно зазвучава музика, увисналите или разположени по въжетата преследвачи се залюляват, залюляват се и двамата братя в качето. Уловен яко за въжетата, разкрачен и разперил ръце, Игото изкрещява.

ИГОТО. Братя!… Той тръгна!

ДАСКАЛ КИРО. Дръж се яко със зъби и нокти!… Полетяваме!

ПЕТЛЕТО. Помощ! Помощ!

ПЕТЛЕТО. За малко да отхвърча към земята! Ужас!

АВРАМЧЕТО. Отвържете ме бе, хора! Не видите ли, че полетяваме! Защо ме карате да хвърча надолу с главата!

 

БАБИНА ДУШИЦА. Мигър полетяваме?

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Полетяхме, полетяхме!… Ей, Момо, я виж как полетяхме! Хайде, Момо, хайде и ти, светиня му, размахай си крилете, дано покрай нас и ти започнеш да хвърчиш!

ДАСКАЛ КИРО. Ето, че най-после и ние спешените хвърчим! Добре се сетихме да вържем скитника за себе си! Докато той кръжи над махалите и Балкана, то и ние заедно с него ще кръжим!… Я погледнете какви висини, какво ширине се простира пред погледа и как величествено е всичко! Олеле мале, чудна природа! (песен!)

ИЛИЙКО. Досущ като орли се реем, даскал Киро!… Иго, какво ти стана?

ИГОТО. Плача!… В умиление изпаднах!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Аз съм като муха в паяжина!

ПЕТЛЕТО. Аз като чувал с картофи се нося и ми се вие свят! Ето ви идея сега! Кой знае къде ще да се развяваме с таз идея?

БАБИНА ДУШИЦА. Като пилета в кълчища се оплетохме!

АВРАМЧЕТО. Не знам защо, но ме напира нещо отвътре да извикам!… Иска ми се „Ура“ да извикам!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. В каквото и положение да изпадне, войската знае само своето „ура“ да вика!… Викай!

ИЛЙЙКО. Ако летиме все в една посока, можем и до друга държава да достигнем. Аз никога досега не съм ходил из чуждите държави!

АВРАМЧЕТО. Сега е война и всички граници са строго охранявани. И всички стратегически обекти са строго охранявани. Полицията навсякъде е турила блокада!

МАТЕЙ НИЩОТО. Човек тогава трябва да е птичка, за да може всичко това да прелети!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Нали сме птичка!

ПЕТЛЕТО. Птичка сме, как не!

ПЕТЪР. Аз не съм птичка!

ПАВЕЛ. Ние не сме птичка!

ПЕТЪР. Ами то, ако погледнеш ние като муха без глава хвърчим! Накъде хвърчим?

ПАВЕЛ. И аз мисля, на никъде не хвърчим!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Дано бог ни запази от чужди държави, даскале! Какво биха казали по чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!

ДАСКАЛ КИРО. Не бойте се, балонът няма толкова сили! Не виждате ли, че той се задъхва. Него просто въздушно течение го вдигна и го поддържа сега, за да може да направи един кръг над Аврамови махали, а заедно с него и ние да направим един кръг над Аврамови махали!

 

МАТЕЙ НИЩОТО. Бълхата, и тя проклетницата заедно с мене кръжи!

ИЛИЙКО. Вижте, вижте, хвърчило! (Той се пресяга, улавя тънко въженце, издърпва към себе си хвърчилото, то ще го съпровожда до края.)

АВРАМЧЕТО. И с хвърчило се сподобихме!

МАТЕЙ НИЩОТО. Ами ние май като хвърчило хвърчим!

БАБИНА ДУШИЦА. Ако ни забележат отнякъде, какво ли ще си помислят.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Сигурно ще кажат — гледайте ги тия как хвърчат горе като хвърчило. Младите добре, ами ние, дъртите, къде сме се понесли.

АВРАМ СОВАЛКАТА (вика). — Свате, ей, свате! (Прави фуния с ръце пред устата си, навежда се, почти увисва надолу и вика.) Еееей, сватеееее!… Свате бе… чуваш ли ме, ей, сватееее… Ай да му се не види и свата! Свате бе, ей, сватеее!

ДАСКАЛ КИРО. Какво има, Авраме!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Викам на моя сват, ей го къде клечи долу! Тоя мой сват изглежда, че съвсем е оглушал!… Я, момчета, ми помогнете във викането, дано ме чуе тоя мой сват и погледне нагоре да види как хвърча аз гордо над гордия Балкан!

 

ИГОТО. Не ни чу! Той не беше ли малко възглух, Авраме!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Ами, възглух!… Никак не е възглух той, ами не ще да вдигне глава и да види как се ние носим над махалите със скитащия балон по най-горд начин. Той моя сват, никога няма да погледне нагоре в небето, за да те забележи, защото е забил своя пусти нос в една тиква и я клъцка със сатъра. Той, моя сват, гледа где какво намери тиква да я насмете и сяда да я клъцка със сатъра, защото прасе угоява. Той все сатъра гледа, тиквата и прасето, затова от тиквата и прасето по-далеко не вижда! Ама че изгубена Станка!… На тая мой сват и с пищов да му гръмнеш в ухото, няма той да те чуе, защото е забил нос в пустата тиква, не вижда по-далече от носа си, тиквата и прасето и никак не се интересува, хвърчиш ли ти горе в облаците или не хвърчиш!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Мигър никой няма нас да ни забележи, че хвърчим!… Ами ние с най-пълен риск се хванахме да хвърчим, а ето ще излезе, че никой няма да ни забележи! Мигър е възможно да не ни забележат! Тогава за какво да хвърчим, ако не ни забелязват!

ПЕТЛЕТО. Как не! Колко пъти се е случвало да мине нещо покрай тебе и ти да не го забележиш!

МАТЕЙ НИЩОТО. Ще го забележиш, чак когато се напъха в ухото ти и почне да бучи в него!

ДАСКАЛ КИРО. Дали ще ни забележат от земята или не е все едно! Важното е, че веднъж в живота си и ние се издигаме, лекота на тялото усещаме и на душата съпротивяваме се на земното притегляне, пъпната ни връв със земята може да се скъса и ще се понесем по подобие на Икар из ширинето. Погледнете там, орли кръжат, околовръст край нас са все орлови кръстопътища! (Той става патетичен и разтваря ръце или жестикулира, сякаш иска да повдигне духа на групата, да я съсредоточи в една цел, за да я накара свободно да полети заедно с него в небето!) Небесният гигант сребрее, трепти и вижте как леко диша! Не е той вече нараненият самотник, защото ние му вдъхваме кураж, надежда, на него никой няма да посегне! Ако започне да пада уморен, задъхан от летенето и изтощен, то тогава, братя, ние сами ще размахваме закърнелите крила, от нашите сили сила ще дадем и ще падне скитникът едва тогава, когато в пълно изтощение и ние паднем!

АВРАМЧЕТО. Ей, хора, простете ми, че пръв посегнах с ножа, исках пръв аз да атакувам. Сега едва разбирам, че раненият не трябва да се атакува, той трябва да се подкрепи. Кога ударения подкрепиш и се опре на твойто рамо, дваж по-силен чувствуваш, че си станал! Ей на, сега едва разбрах, че е така и не съжалявам никак, че войнишкият ми нож блести и святка долу забит върху Балканите. Заради него аз най-малко три дни ще бъда под оръжие, но не съжалявам и моля всички да ми се прости!

ДАСКАЛ КИРО. Простено да е!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Нека е простено!

ИГОТО (провиква се към земята). Е, хе, хе, еее! Земльоооо!

ИЛИЙКО. Братя! Аз почвам да сънувам! Хвърча — то ще рече, че е сън това! Хвърчилото и то с мен хвърчи, небесният балон хвърчи и като гледам около себе си, всичките хвърчим! Аз мисля, че е сън това!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Я дайте да се ощипем един друг, да не излезе наистина, че сме сънували! От нас всеки е летял поне веднъж насън, но като се повдигне нависоко, изплашва се и рипва като яре. Тогава се разбира, че е сън. Защо тъй е наредено на сън да става само тая работа, не знам.

ПЕТЛЕТО. Няма да е вредно да се поощипем! Човек така може и да изкукурига!

 

ДАСКАЛ КИРО. Не сънуваме… не сънуваме, а летим!

 

АВРАМЧЕТО. Обстрелват ни! Това е противовъздушна батарея!

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. Обръча от качето ни отиде! Отиде обръча!

ДАСКАЛ КИРО. Всеки да се държи здраво! Завързвай се здраво!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Ето, че ни забелязаха най-после!

ИГОТО. Твоят сват не те забелязва, а противовъздушната батарея те забелязва!

БАБИНА ДУШИЦА. Очилата ми! Отхвръкнаха ми очилата! Не виждате ли тъдява някъде очилата ми. Нищо не виждам без тях! Ами че без очила съм като сляп!… Тъмно ли стана? Защо така тъмно стана пред очите ми!

 

ИЛИЙКО. Влязохме в облак!

АВРАМЧЕТО. При нашето положение по-хубаво прикритие от облака няма. При въздушен бой всеки облак е непревземаема крепост!

ПЕТЛЕТО. Никога през живота си не бях влизал в облак. (Канонадата стихва, стихва и воят на сирената.) Гледай ти каква интересна работа изглежда облака отвътре. Той изглежда, че е по-голям от балона.

ИГОТО. Според мене е по-голям.

ИЛИЙКО. Отдолу облакът изглежда плосък, а кат влезеш в него се оказва, че не е плосък!

МАТЕЙ НИЩОТО. Не е плосък, мек е, мек! (Светкавица, гръм.)

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Разсърди се облака! Не бой се, Момо!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Тоя гръм произлезе от сблъсъка, даскале!

ДАСКАЛ КИРО. Никакво сблъскване няма. Балона просто се вмъкна в облака, за да ни прикрие от батареята. Ей го, започва да просветва вече. Ще излезем пак на чистото небе!

ПЕТЛЕТО. Слънце! Слънчице!

ИЛИЙКО. Вижте, вижте долу какво става! Тия са съгледвачи!

 

ДАСКАЛ КИРО. Това са румъни! Переница свирят! Изглежда, че влашките земи ни забелязаха!

АВРАМЧЕТО. Ето по-нататък друга група! Тия са май нови съгледвачи! Изгърмява пищов, чуват се закани и възклицания: „Йебем ти богу и богородицу!“

АВРАМ СОВАЛКАТА. Аааа, това са сърби, сърби! Я гледайте — от всеки пряс — пищов стърчи!

ИГОТО. Братяяяя! Недей псува, че ако замахна от тука с гегата, като пилци ще се пръснете! (Отглас, който иде откъм сърбите: „Богу и богородицууу!“)

ИЛИЙКО, МАТЕЙ НИЩОТО, АВРАМЧЕТО (хорово). И триста метра около кукюуууу!

ДАСКАЛ КИРО. Момчета, недей влиза в пререкание със съседите. Ако ти подхвръкнеш над Балканите, не може съседите да не те забележат и да не завидят.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Гърци, гърци!

 

БАБИНА ДУШИЦА. Не ги виждам тия братя, гърците, но ги чувам, че тъгуват!

ПЕТЛЕТО. Само турчинът още гдето не ни е съгледал!

ИЛИЙКО. Съгледа ни, братя, съгледа ни!

 

ИГОТО. Не може турчинът без маане! Кой с маане, братя, кой с псувня, кой с переница — всеки от съседите иде с нещо срещу тебе. Ами ние с какво да ги поздравим, братя.

АВРАМЧЕТО. Ще ги поздравим с „ура“!

ДАСКАЛ КИРО. Ура! Ура, момчета!

 

АВРАМ СОВАЛКАТА. Равноапостоли, покажете си и вие мишите муцуни от качето, не чувате ли, че „ура“ се вика тука и че всичките Балкани са се струпали нас да гледат!

ПАВЕЛ И ПЕТЪР. Ура, ура.

 

ДАСКАЛ КИРО. Трябва да се стегнем! Я дайте, тъй малко по-летящо да застанем, та съвсем летящи да ни запомнят нас Балканите!

 

БАБИНА ДУШИЦА. Блъснахме ли се в нещо?

ПЕТЛЕТО. Май че заседнахме!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Увиснахме!

ДАСКАЛ КИРО. Попаднахме на въздушна яма.

АВРАМ СОВАЛКАТА. Сега е пладне, според моя джобен часовник, всичко живо пладнува по пладнищата.

ИГОТО. Да не пладнуваме и ние в ямата!

ИЛИЙКО. Няма вятър. Ей го хвърчилото и то увисна надолу!

АВРАМЧЕТО. Ветрушката така застава на едно място. Избира си едно място във въздуха, застава там и едва-едва потрепва с крилата си.

МАТЕЙ НИЩОТО. Водното конче също може така да застане на едно място, а соколът и щъркелът правят кръгове, без да си махат крилата.

ПЕТЪР. Кога стана пладне?

ПАВЕЛ. Ами докато това-онова, стана!

ПЕТЪР. Дойде време да се доят козите!

ПАВЕЛ. Как ще ги доим от тук?

ПЕТЪР. Не знам, но ако не ги издоим, ще прегорят. По това време всеки си дои стоката.

ПАВЕЛ. Заради тая гонитба и летене, сега козите ни ще прегорят!

ПЕТЪР. Скъпо ще ни излезе хвърчането! Ето, изгуби ни се обръчът от качето!

ПЕТЛЕТО. Аз реших най-после, че не е лошо човек да похвърчи. Ама ей така, малко да подхвъркне и пак да слезе на земята.

ИГОТО. Много високо се зареяхме! И като погледнеш сега — накъде! Наникъде!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Нали се каза, че в яма ли, в дупка ли сме попаднали.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ако е дълбока ямата, то все едно, че в кладенец сме попаднали.

БАБИНА ДУШИЦА. Не мога да видя! Мъча се да опипвам наоколо, но нищо не напипвам.

ДАСКАЛ КИРО. Ние няма да излизаме от тази въздушна яма. Ще постоим, ще почакаме, подир малко ще се появи вечерникът. Той ще ни обърне и ще ни понесе обратно към Аврамовите махали.

АВРАМЧЕТО. Значи привечер ще сме си у дома. Тогава можем да се разположим тук и да пладнуваме. Я каква хубава сянка има.

ДАСКАЛ КИРО. Разполагаме се тук и пладнуваме.

ИГОТО. Да знаете, че е много добре дето полетяхме. Ето, като си пладнуваме, мисля си, ако човек не полети не може той да види нищо!

ПЕТЛЕТО. Как не! Това е самата небесна работа тука! По-небесно от това не може и да бъде!

ИГОТО. И аз така мисля. Какво гледаме ние долу, братя? Кози гледаме… И какво сме видяли от тоя свят?… Трици сме видяли ние, братя! Ни ние нищо не сме видяли, ни някой нас е видял. А ето че сега като пладнуваме, разбирам, че оттук всичко ти можеш да видиш и всеки може тебе да те види!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Само моя сват гдето ни ни видя, ни ни забеляза. Всичките Балкани ни видяха и ни забелязаха. Той, моят сват, само своята пуста тиква забелязва.

МАТЕЙ НИЩОТО. Балканите ни забелязаха и ни съгледаха, щото хвърчим високо. На високо ли си, всеки ще те забележи и съгледа. Ниско ли си, ни те забелязва някой, ни съгледва. Ами живееш ти незабележим и още по-незабележимо си отиваш!

ИЛИЙКО. Да беше бог и нас направил хвърковати, като птичките!

АВРАМЧЕТО. Човек само на сън може да стане хвърковат!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Не разрешава бог на човека да хвръкна в небето и да погледне той отвисоко земния си живот. Който погледне отвисоко, разбира колко е мизерен и презрян земния живот, какво туткане и суета цари по земята. Възгордява се тогаз човекът. Бог ни предвардва от гордостта по тоя начин, затуй е наредил да се суетим и да се туткаме по божията земя.

ИГОТО. Аз никак не се възгордявам, бай хаджи Авраме, но като гледам сега от високо, виждам как всичко се смалява пред очите ми.

ДАСКАЛ КИРО. Маломерен изглежда света отвисоко, Иго, дребен ни се струва той и суетлив.

ИГОТО. Суетлив!

БАБИНА ДУШИЦА. Аз не мога да го видя как изглежда. Но като вдишвам дълбоко си мисля, че много сме се издигнали, защото едва долавям тънките миризми на горски билки. Не пладнуваме ли над Усойката?… Само в Усойката могат да се доловят толкова много миризми на билки: маточина, бабина душица, равнец и жълт кантарион, момина сълза и на всяка трънка в пазвата е скрита срамежлива теменуга, нея ти не можеш да видиш, само дъха и долавяш. Аз мисля, че там и блага билка расте тайно!

ДАСКАЛ КИРО. Каква блага билка, Бабина душице!

БАБИНА ДУШИЦА. Блага билка, гдето всяка рана лекува, даскале — и телесна и душевна. Нея билкарят веднъж само през живота си намира. Кога боса самодива премине, на мястото на босата пета пониква блага билка. Не долавяте ли дъх на боса пета от самодива?

 

ИЛИЙКО. На пушек мирише… Ахааа, гледайте, влак, влак! Ама че бълва пушек, разбойникът!… Уууууууу!

 

ИЛИЙКО. И искри бълва, и сажди!… А! (туря длан на окото си.)

АВРАМЧЕТО. Какво стана?

ИЛИЙКО. Влезе ми сажда в окото! (Той разтрива с длан окото си и едната половина на лицето. От саждата, едната половина на Илийко става черна. Оттук нататък, той ще бъде с лице половината бяло, половината черно.)

ПЕТЛЕТО. Много е лютиво да ти влезе сажда в окото. Това аз съм забелязал в ковачницата. Ти, Илийко, защо точно в комина на локомотива погледна, а не погледна по-отстрани. Така можеше и жива искра да ти влезе в окото. Живата искра е още по-лютива.

МАТЕЙ НИЩОТО. Не се безпокой за саждата, Илийко! Сажда в окото е нищо. Ужас е, ако бълха ти влезе в ухото!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Ей, слушам ви и се чудя! Докога ще висим ние на шията на тоя балон!? Дайте нещо да измислим! Човек да повиси в небето известно време не е лошо, но не може вечно да виси.

ДАСКАЛ КИРО. Ние не висим, а съзерцаваме, любуваме се на майката земя! Иго, какво ти стана?

ИГОТО. Плача, затъжих се, братя, за земята!

ПЕТЛЕТО. Какво ли правят ангелчетата ми на земята?

ДАСКАЛ КИРО. Матей, какво правиш там?

МАТЕЙ НИЩОТО (разкопчава панталона си и го закопчава сконфузено). Ами таковата, даскал Киро, аз нали по необходимост… а то как! ДАСКАЛ КИРО — Е, как по необходимост! Мигър искаш ти да препикаеш отвисоко Аврамовите махали?

МАТЕЙ НИЩОТО. Не искам това, даскал Киро! Аз нищо не искам, ами се сконфузвам, щото по причина на мойта необходимост, а то, как иначе да постъпя?

ИГОТО. Ще стискаш! Ние как стискаме!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Не знам докога ще устискаме!

АВРАМЧЕТО. Да предприемем нещо!

ИЛИЙКО. Защо не опитаме с гребане! Вечерникът никакъв го няма, а аз мисля, че ако опитаме с гребане, може да помогнем на балона да ни изведе от тая яма.

ДАСКАЛ КИРО. Ще гребем.

АВРАМ ОПИТОМЕНИЯ. Как да гребем?

ДАСКАЛ КИРО. Кой с ръце, кой с капа, кой с гега, а най-вече със сърце и вяра!

ИГОТО. Да гребем!

 

АВРАМ СОВАЛКАТА. Не помръдваме!

ПЕТЛЕТО. Как ще помръднем като равноапостолите висят в това каче като воденичен камък на шията ни! Как ще помръднем!

ИЛИЙКО. Щом тежат ще отсечем въжетата. (Той тръгва към въжетата, които придържат качето. От качето се изправят Петър и Павел.)

ПЕТЪР. Как така ще сечете въжетата!

ПАВЕЛ. Ние най-много гребем! (Той почва да гребе усърдно с ръце)

ПЕТЪР. Ние гребем по най-апостолски начин! (почва и той да гребе.) и гледаме да ви помогнем в измъкването, а вие се нахвърляте да сечете клона, на който, седите… Греби, брате, греби!… Раз-дваааа!… Раз-дваааа!

ПАВЕЛ. И с ръце.

ПЕТЪР. И с вяра гребем!

 

ИГОТО. Гребете, ама накъде гребете, назад гребете.

ПЕТЪР. Добре де, кое е напред?

ИГОТО. Ба ли ма’а му?

 

ДАСКАЛ КИРО. След мен греби. Размърдахме се! Добре!… Раз-дваааа, Хайде момчета, ето така, още малко! Раз-дваааа!… Хайде, наш мил чапкънино, раз-дваааа! Напъни още малко! Раз-дваааа! Още по-яко, раз, дай яката, дваааа! С повече вяра й раааз!

 

ИЛИЙКО. Ето че ни чу и ехото. Това е нашето ехо!

ИГОТО. Не е вашето, а е нашето! Ехооооо! (ехото му отвръща)

ИЛИЙКО. Мамка тииии! (ехото му отвръща със същите думи.) Вашето е! Ако беше наше ехо, нямаше да ни напсува на майка!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Че то ако твоето ехо не те напсува, чие друго ехо ще те напсува!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Да е човек, може и да премълчи някоя псувня, ехото обаче не премълчава. Хайде, Момо, събуди се, що тъй си се умърлушил, Момо! Ей го ехото, чу ли Момо, обади се! Още малко, Момо, и сме у дома!

ДАСКАЛ КИРО. Греби, гребиии, раз-двааа!… Натисни по-силно! Раз-дваааа!

ИЛИЙКО. Птици, птици! Вижте птици пред нас!

ДАСКАЛ КИРО. Греби, греби!… Раз-дваааа! Напъни мишци, да настигнем птиците, да станем единно ято!

 

МАТЕЙ НИЩОТО. Какво беше това?

АВРАМЧЕТО. Пилотен ангел.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Пилотен ангел?

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ангели!… Пренасят душата на умрял човек! Изглежда, че е умрял някой от Аврамови махали.

ИГОТО. Много терсене го носеше ангела! Под мишница и надолу с главата!

ПЕТЛЕТО. Когато човек умре, за него е без значение накъде ще го носят с главата. Нали ангелите го носят!

БАБИНА ДУШИЦА. Ангели ли казвате, че прелетяха? Где ги?

ДАСКАЛ КИРО. Отлетяха!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Где да можехме и ние като ангели да полетиме, да не седиме тука привързани! ИЛИЙКО — Дълбоко сме проникнали в небето!

ПЕТЛЕТО. На кръстопът сме стигнали.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Изглежда, че тука се разместват душите на умрелите.

БАБИНА ДУШИЦА. Може някой свой човек да срещнем.

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. Къде ги ангелите?

МАТЕЙ-НИЩОТО. Отлетяха.

ПЕТЪР. Други няма ли да минат?

ПАВЕЛ. Тихо, тихо! Не шуми ли там нещо с крила?

ПЕТЛЕТО. Враната на бай хаджи Аврам шуми.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Не е враната, тя спи!

БАБИНА ДУШИЦА. Почти съм сляп без очилата, но чувам шумове. Пера шумят, пера! Не чувате ли? Вретено някъде бръмчи… Това е мама, тя цял живот с вретено бръмчеше. Изглежда, че и след, смъртта си, бръмчи с вретеното във небесата!… Тя е, тя е! (тихо) Мале… мале ма… мале!

 

БАБИНА ДУШИЦА. Не ме ли чува мама?

ПЕТЛЕТО. Не е вретено, Бабина душица, по-скоро петел кукурига… Ей на, чухте ли го? Далеко е, но кукурига! Дали баща ми не ми дава знак, бог да го прости!… Тате, ей, тате, аз съм тук, хвърча с балон, позна ли ме? Петлето, Петлето е тук, ние тате всички сме добре, ти как си, тате? Не ме ли чуваш, не помниш ли, където всички кукуригахме, като петлета около наковалнята? Кукуригуууу!

 

ДАСКАЛ КИРО. Това са петлите на Аврамови махали. Преваля изглежда полунощ!

ПЕТЛЕТО. Не, тате беше. Аз неговия глас посред всички гласове ще различа! Тате!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Те сигурно не могат да ни чуят!

ИГОТО. Тях ангели ги носят из небето, небесни са делата им, а нашите дела са земни, как могат да ни чуят!

МАТЕЙ НИЩОТО. Но нали и ние се носим с балона из небето, защо да не ни чуят? Те трябва да ни чуят, кога друг път ще бъдем тъй близко до близките си хора?

ДАСКАЛ КИРО. До себе си кога тъй близо ще бъдем, и кога всеки един от нас ще бъде тъй близко до сърцето си?… Сега, сега… Нека всеки да повика най-близкото си същество, но тихо! Тук ангели прелитат, души пренасят, трошливи, леки…

БАБИНА ДУШИЦА. Мале.

ПЕТЛЕТО. Тате.

МАТЕЙ НИЩОТО. Невесто.

АВРАМ СОВАЛКАТА. Стринко.

МАТЕЙ НИЩОТО. Дъщеричката ми.

ДАСКАЛ КИРО. Момчето ми!

АВРАМЧЕТО. Деде!

БАБИНА ДУШИЦА. Мамо!

ИГОТО. Чичо!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Бате!

ИГОТО. Бабо!

АВРАМ ОПИТОМИТВЛЯ. Цвете!

БАБИНА ДУШИЦА. Еленке!

ПАВЕЛ. Апостоле!

ПЕТЪР. Куне!

ИЛИЙКО. Брате!