Йордан Радичков
Опит за летене (5)

Втора картина

 

ДАСКАЛ КИРО. Залягай, момчета.

ИГОТО. Залягай.

ДАСКАЛ КИРО. Кои сте вие на пътя ни застанали?

АВРАМ СОВАЛКАТА. Ние сме, които сме, а вие кои сте?

ИЛИЙКО. Ние сме, които сме и сме от Аврамови махали!

ИГОТО. Ако е въпроса и ние сме от Аврамови махали!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Не ви познаваме да сте от нашите махали!

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. И ние не ви познаваме да сте от нашите махали.

ПЕТЛЕТО. Кой ви е ковача и подковача на вас?

ИГОТО. Ние ковач нямаме, защото пасем кози, а не крави. Коза се не подковава!

ИЛИЙКО. Тогава защо не си гледате козите, ами сте се струпали всички тук на това празно пладнище!?

АВРАМ СОВАЛКАТА. Загащили сме тоя небесен пръч горе, ще му дерем кожата за ногавици. Из планината човек много окъсва дрехите, а ногавиците предпазват.

МАТЕЙ НИЩОТО. Как са го загащили, когато ние го сгащихме още от сутринта, и аз пръв го забелязах в небето!… Да не мислите вие, че тоя балон горе е ваш?! Ние от сутринта още го гоним по петите, та съвсем се изтощихме, обаче и той се изтощи. Лесно е, след като го омаломощихме да се присламчи някой готованец, да се облажи и той!

ДАСКАЛ КИРО. Хората не са готованци. Те са прости и неуки хора, затова предявяват претенции. Колкото е по-прост един човек, толкова по̀ предявява — какво? — претенции. Не си спомням да съм учил някого от тях. Може би едното само учих, но не съм сигурен дали успя да завърши първо отделение!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Завърши го! Сума нещо се бъхта, ама го завърши!

ИГОТО. Сега е писар в общината. Той е грамотен.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ако е за грамотност у нас и враните са грамотни. Моята врана всичките букви познава. За четене не може още да чете, обаче познава всички букви.

ИГОТО. И нашият писар от общината и чете и пише.

ПЕТЪР. Той повече пише, а по-малко чете!

ПАВЕЛ. Ами щом е писар, то се знае, че трябва повече да пише, а по-малко да чете!

ДАСКАЛ КИРО. Момчета! Я го вижте хубостника къде се премести! Точно над нас се премести, за да ни пази сянка.

ПЕТЛЕТО. Ами той на нас ще пази сянка, щото е наш човек. Мигър ще иде той да пази сянка на ония диви петли. Как не!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Изглежда, че лека-полека почна да свиква с нас, да се опитомява. Едно нещо, колкото и да е диво, се навърта все около човека, гледа ако може по някакъв начин и то да се опитоми.

ИЛИЙКО. Дали е то питомно или диво няма никакво значение, бай хаджи Авраме. Важното е сега да се разположим на сянка под балона и ако някой рече да посегне на него, то може да посегне само ако мине през нас.

ДАСКАЛ КИРО. Ние го преследваме, ние ще го и браним!… Разполагай се живописно, момчета и запази самообладание! Къде какво срещнем или настигнем по пътя, всеки ще иска да се присламчи към нас и да участвува в подялбата. А това, че ние първи го забелязахме, че първи набрахме кураж да започнем гонитбата с най-голям риск, никой не го признава, а нагло и безочливо се изпречва пред тебе и предявява претенции, поставя ти ултиматум и прочие!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Ако е въпроса кой първи го забеляза и кой втори, то мислим ние, че две мнения по тоя въпрос няма. Защото ние първи го забелязахме, още докато беше точка в небето и сума време се дивихме, тая точка горе наистина ли е точка, или ще излезе някой скитащ балон, както и накрая излезе, че е наистина скитащ балон, а не точка.

ИГОТО. Ние, Авраме, го забелязахме, защото стърчим най на високото в планините и имаме орлови очи. Другите махали се врат на завет долу като в миши дупки, где могат те като нас да отгледват всичко околовръст, а още повече да забележат точка в небето.

АВРАМ СОВАЛКАТА. Точка те не могат да забележат, обаче забелязват кога се понесеш ти като вихър да преградиш пътя на тоя балон, гдето подплаши козите ни, та ги пръсна по четирите посоки на света, веднага казват те безочливо, че тоя балон е нечий, а именно техен, де! Аз мисля, че няма защо да стоите повече тук, макар и в най-живописна поза, ами беж му е майката. Нали знаете, че бежанова майка не плаче, плаче стоянова майка. Даваме ви пет минути, според моя джобен часовник, да се посъветвате помежду си и да се разотидете по егреците, ако не искате жените ви да станат тъжни вдовици. Правим ви първо сериозно предупреждение и да знаете, че второ сериозно предупреждение няма да има!

ПАВЕЛ. То се разбира!

ПЕТЪР. От само себе си се подразбира!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Цък, цък.

ИГОТО. Пуснете ме!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Виждате ли добре! Стига само Игото да отвържем и да го пуснем насреща ви, навсякъде ще се разхвърчи перушина!… (Сянката на балона се премества върху групата на Игото.) Сядай и се разполагай тука по най-живописен начин, юнаци! И да извадиме тръна от петата! Нищо че сме само четирима на брой, а те са петима! Четирима сме на брой, но сме силни на бой за четиридесет.

ПАВЕЛ И ПЕТЪР. И више!

СОВАЛКАТА. А сега да извадим тръна от петата, юнаци.

АВРАМ СОВАЛКАТА. (песен)

Мари Тудоро, Тудорке,

вакла Тудорке.

ПАВЕЛ. (песен)

Макар и грозен,

грозен и беден,

сега да кажа ще се оженя!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Какво искат те от враната, та се заканват, че ще хвърчи перушина!? Тази врана аз съм я водил чак на Светата рилска обител, на малък хаджилък, двамата станахме малки хаджии, съвсем по християнски живеем и опитомено. Тия изгубени станки са най-загубеното и маломерно нещо в Аврамови махали. То ер голям от ер малък не може да различи, а ето как излиза, че ни отправя сериозно предупреждение и заплашва, че ще хвърчи перушина!… Ами ти, преди да заплашваш се научи кое е ер малък, кое ер голям, е-двойно кое е, и — с кратко или ъ — примка. За какво братята Кирил и Методия я писаха тая азбука! Нали за да ни отворят очите с тая азбука, да настъпи просветление в ума на човека, да не се блъска той в мрака като сляпо куче или къртица!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Със сляпо куче може да се примами мома! Ох, внимателно с тръна!

ИГОТО. Ние знаем къде има сляпо куче, изкопаваме го от дупката, затова всички моми за нас се лепят, а не за вас!

ИЛИЙКО. Да, да!… Коя мома по свое усмотрение ще се ожени във вашата махала?! Ни една! Освен ако тя не е някоя кривозъба стара мома, кривогледа и куца, мустаката или с перде на окото. И това ви е много на вас, защото сте обрасли като овчи могили, ножица не знаете какво е, ножица виждате вие само кога ви натикат в затвора, та ви омлатят там с някоя овча ножица и ви се белнат главите като радъкви!

ПЕТЛЕТО. В затвора никой не може да влезе без остригване! Неостриган не може! То е, за да не станат затворниците въшкави, ето по каква причина всичко се испостригва и на всекиго главата се белва като радъква.

МАТЕЙ НИЩОТО. Те, и без да ги ръбиш с ножица, са радъкви! Тях бог ги наръбил още по рождение, радъкви с радъкви такива! Те обаче и радъква не знаят какво е, затова го мислят, че е чест, а то никаква чест не е, защото радъквата е проста ряпа! Ах!… Ах! (започва да подскача на един крак и да се върти около своята група.) Пак забуча, бълхата му с бълха!

ИГОТО. (смее се гръмогласно и престорено.) Ха, ха, ха, хаааа. Може и радъкви да сме, но на никого от нас не му е влизала бълха в ухото, бълхари с бълхари. На нас най-много трън да ни влезе в петата, но за тая работа санитари имаме, равноапостолите Петър и Павел.

АВРАМ СОВАЛКАТА. Те за туй подскачат като бълхи подир балона. Почакайте, бълхари, не сме си още допушили тютюна. Тютюна само да допушим, така ще ви отупаме и опощим, че за лек да дириш бълха, няма да я намериш из целия Балкан!

ДАСКАЛ КИРО. Преди това ще трябва обаче да си оближете пръстите, защото бълхата е най-вкусното нещо на тоя свят. Човек, преди да улови бълха, облизва първо пръстите си!

ПЕТЛЕТО. Как не!

ИЛИЙКО. И песен за бълхата е съчинил човек! Уж нищо и никакво нещо, а ей на, песен съчинили хората! За нея!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Запей, запей я, Илийко, тая песен! Тъй хубава е тя, че като я слуша човек му се дощява да се сподобие с бълха.

ВСИЧКИ. Запей я, запей я, Илийко! Нека чуе тоя изостанал народ песента за бълхата. Той, освен „Изтъкала е Донка престилка“, друга песен не знае.

 

МАТЕЙ НИЩОТО. А вие викате — бълха! И врещите като кози насреща ни и претенции предявявате, и балона искате в ногавици да превърнете, защото с простите си умове мислите, че всичко, което хвърчи се яде и става за ногавици.

ДАСКАЛ КИРО. Те и ултиматум поставят! Вместо ние да поставиме ултиматум, да поставим съответни условия и срок за изтегляне, те искат да ни турят натясно. Щом ще избираме дипломатически път, ще изпратим парламентьор да изложи нашите искания. Няма защо да водим тук тънки испирици като жени! Хайде, хаджи Авраме! Тя се видя, че без парламентьор няма да я свършим работата. Разполагай се живописно момчета и слушай парламентьора.

 

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ей вие, козя градобитнина! Слушайте нашето слово! Още в Библията е казано, че началото бе слово, затова и ние идваме при вас първо със слово. Ако вие сте чели Библията, която не сте чели, щяхте да се поучите от мъдрите соломонови решения и нямаше така бикоглаво да се държите! На тоя безпризорен балон ние сме майката, а вие сте му само мащеха. Тъй при Соломон веднъж се явяват на съд две жени, всяка от тях претендира, че е същинска майка на детето, а другата мащеха. Тогава Соломон заповядва да се разсече детето на две половини и да се раздели помежду жените. Мащехата извиква: „Разсечете го! Разсечете го!“, а истинската майка пада на колене и извиква: „Дайте и детето! Нека тя го вземе, само да е спасено!“ И казва тогава мъдрият Соломон: „Ето я истинската майка! А другата, която искаше да се разсече балона е мащехата!“ И заповядва той да се даде балона на истинската майка, а мащехата да се хвърли в тъмницата… Мъдро!… По същия този начин вие сте мащехата, защото искате да се сече балона за ногавици! А ние сме му майката, защото не даваме да се сече. (Пресяга се, придръпва кърпата вързана за пръчката и обърсва с нея потта по лицето си.) Затова ви даваме най-кратък срок да се отместите от пътя ни и да се разотидете по егреците. Предупреждението ни е съвсем соломоново, по-соломоново не може и да бъде, даскале. (Опитомителя и Илийко със знамето се връщат към своята група.)

ПЕТЛЕТО. Що не им каза, хаджи Авраме, че дебнат както лисицата дебне подир овена и чака да му паднат кесиите! Ей това трябваше да им кажеш! Колкото и прост да е един човек, щом му го кажеш това, той ще разбере веднага, че няма да яде Асан баница и ще си иде!

ИГОТО. Ей, майкини!… Сега ще подмокрите фустите си и ще хукнете презглава към махалата си. Слушай, градобитнино, слушай внимателно, да не кажеш после, че не сме ти го казали… и да речеш — ти що не ни каза! Тъй ще ти го кажем, че през девет планини ще се чуе в десета! Ехе, хе, хеей! (Отвръща му ехо: „Ехе-хе, хееей!“) Чувате ли добре? Туй е нашето ехо, каквото ние тук кажем, ехото го разнася по целия свят!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Целият свят знае, че ние не сме ни мащехи, ни майки, а че сме баш юнаци, че стърчим най-високо посред Аврамови махали и че от никакви сексуални заплахи не се плашим!

ИГОТО. Карай нататък!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Гръмове и мълнии са се разположили околовръст на паша, посред тях ние сме се разположили, отгоре ни скитащ балон се е разположил. Няма защо вие да стоите отдолу и да му духате под опашката, защото тъй ще ви духнем под опашката, че ще се разфърчите като ланска шума на усоето. Относно ултиматума да отстъпим, заявяваме ви, че няма къде повече да отстъпваме, защото от тук нататък е само небе!… Още старият хан Крум казваше, че който не ще мира, ето му секира, това ние го знаем наизуст и няма защо да сновете като совалка с бяло знаме нагоре-надолу, да ни плашите с Библията и със Соломон, защото и ние поназнайваме нещо от Библията. Ако е въпроса, вие сте баш мащехата, а не майката! Ако бяхте майката, щяхте да паднете молитвено в нозете ни и да извикате: „Не сечете го, вземете го целия!“. Но не извиквате вие, а дебнете подире му както лисицата дебне подир овена! Вие даже бълха ако видите си облизвате пръстите, почвате да я възпявате! Братя, бият ме… Рипвайте се, юнаци! Братя, грабвайте качето!… Сърце повече не трае! Раз, два! Раз, два!

 

„Боят настана,

тупкат сърца ни,

ето ги близко наште душмани!“.

 

„Боят настана,

тупкат сърца ни,

ето ги близо наште душмани!“.

 

АВРАМ СОВАЛКАТА. Гледай го ти византиеца!

ПЕТЛЕТО. И той претендент за подялбата!… Кой си ти на пътя ни застанал?

 

БАБИНА ДУШИЦА. Чакайте!… Спрете се!… Полудяхте ли!?

ДАСКАЛ КИРО. Кой си ти, кой вятър те довея тебе?

БАБИНА ДУШИЦА. Аз съм, който съм и съм Бабина душица! Душа не ми остана да ви гоня! Оглушахте ли, слепци, перде ли ви пусна някой на очите, обезумяхте ли или луда трева нагазихте, та станахте безумци. По дирята на сляпо куче ли преминахте, та като слепци налитате един въз друг и пленник сте побили помежду си! Как тъй пленник!… Ами че това е българската войска! (Реже вървите, за да освободи Аврамчето, маха кърпата от устата му.)

АВРАМЧЕТО. Ураааааа!

БАБИНА ДУШИЦА. Прибери си гръмогласното ура. И ти си газил някъде през лудата трева! Назад, назад ви казвам! Дай отстъп, отмести се! Войнико, ей тука застани да караулиш! На две, на две се раздели! Пак Бабина душица ще трябва да премахва слепотата и лудостта ви и да ви възвърне глупавата памет! (Развързва чувала, загребва с шепи от него и във всички посоки хвърля билки над главите на враждуващите. Сяда върху чувала, трие очилата си.) Добре, че ехото ми съобщи! Залутал се бях в Усоето билки да бера, ако не беше ехото да ми обади, можеше до кръвопролитие да стигнете. Съдбата има тука пръст, запратила е тя балона над Аврамовите махали, за да кръжи отгоре той и да виси като ябълката на раздора. До бой за него може да се стигне, но мисля аз, че даже и да се свали, да се накъса на парчета той, да се подели помежду оголялите Аврамови махали за облекло, то като се облекат махалите още по-голи ще изглеждат в това небесно облекло!

ДАСКАЛ КИРО. Добра щяхме да я свършим, момчета. Вместо риза за Балкана да ушием, кървави ризи щяхме да развяваме.

 

ИГОТО. Куме, ти ли си това?

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Аз съм ами!… Ами това ти ли си! Не можах да те позная изначало! Гледам и си викам по едно време: „Това да не би да е Игото?“. А то виж — излезе, че е Игото!… Здрасти, Иго! (Двамата прекрачват „демаркационната линия“ и се ръкуват.)

ИГОТО. Какво носиш в това торбе, куме?!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Това е Момо! Пипни го с ръка, не бой се! Момо съвсем се опитоми, никога няма да те клъвне. Аз него даже на малък хаджилък го водих, тъй и той като мене стана малък хаджия.

ИГОТО. Я гледай ти! (Двамата клякат край шапката. Игото пипа Момо с пръст.)

АВРАМ СОВАЛКАТА. Даскал Киро, извинявай за подпитването, ти ли си това?

ДАСКАЛ КИРО. Аз съм! Ти кой беше?

АВРАМ СОВАЛКАТА. Забравил си ме, даскал Киро. Аврам съм аз, Аврам, ама по всички махали и колиби ме знаят повече като Совалката, щото постоянно снова из тях, прекупувам и препродавам кози. Не си ли спомняш, даскал Киро, две години учих при тебе таблицата за умножение… По каква работа сте тука из наште егреци?

ДАСКАЛ КИРО. Тръгнали сме да гоним Михаля! Добре, че ни се притичахте на помощ!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Нали сме хора, трябва да си помагаме! Добре дошли на нашите егреци!… Петре, Павле, какво стоите като побити при това каче! Елате да кажете добре дошъл на даскал Киро!

ПЕТЪР. Добре дошъл. (кашля)

ПАВЕЛ. Даскал Киро!

ПЕТЛЕТО. Апостоли, вие ли сте? Как не ви познах из пръв път! Май почнах да изкукуригвам! Качето веднага познах, а вас не познах! Държат ли още обръчите на качето?

ПЕТЪР. Държат, но хлопат.

ПЕТЛЕТО. Да знаете, че всеки обръч е минал през най-яката закалка, а и хубава стомана съм турил!

ПАВЕЛ. Соленген. (Той отива при двамата братя да огледа обръчите на качето.)

ИЛИЙКО. Даскал Киро, каква стана тя? Излезе, че всички сме едно!

МАТЕЙ НИЩОТО. Само туй момче не знам кое е, дето преди малко щяхме да го пребием.

АВРАМЧЕТО. И аз съм от Аврамови махали. Аврамчето ми е името на мене, служа във войската, в тридневен отпуск съм, излязох да кося сено, когато забелязах тоя военен балон избягал от фронта, а и вас забелязах как го преследвате по петите. Тука без подкрепление няма да мине, казах си веднага аз, затова оставих коситбата и се явявам при вас като доброволец.

ДАСКАЛ КИРО. Браво, Аврамче!

АВРАМЧЕТО. Ще се старая, даскал Киро!

БАБИНА ДУШИЦА. Тук никой не трябва да участвува насила. Не се знае какво може да произлезе от цялата гонитба, затова трябва само доброволци да се приемат!

ДАСКАЛ КИРО. Който иска по-нататък доброволно да участвува в гонитбата, нека да излезе една крачка напред!

 

БАБИНА ДУШИЦА. Личи, че всички сте газили някъде луда трева!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Не сме я забелязали!

ПЕТЛЕТО. Как ще я забележим, когато през цялото време гледахме все нагоре в небето. Смок да прегазиш и него няма да забележиш!

МАТЕЙ НИЩОТО. (почва да подскача, извил глава нагоре към небето.) Ей, ей, я вижте! Балона. Балона!

ИГОТО. (вика) Брааа!

ДАСКАЛ КИРО. Тихо!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Само да не го подплашим! ПЕТЛЕТО. Да го дебнем на пръсти!

ИЛИЙКО. Той сякаш търси място, за да кацне!

ДАСКАЛ КИРО. Смъртоносна е раната му. Това сигурно е краят! Никой да не прибързва и да не се вдига никакъв шум! Хайде, момчета, да го обградим с дебнене и безшумно! Разпръсквай се! И се снишавай във верига!

 

ИЛИЙКО. Вардииии!

АВРАМЧЕТО. Какво има?

ИГОТО. Заяк, заяк! Дръж!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Варди откъм дола!

МАТЕЙ НИЩОТО. Хвани билото!

АВРАМЧЕТО. Фланга дръж, фланга!

ИГОТО. Бре, ще отече тая жена!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Няма да отече!

ИЛИЙКО. Обърка конците!

МАТЕЙ НИЩОТО. Връща се!

АВРАМЧЕТО. Обграждай го!

ИГОТО. Дръж, Илийко! Претечи го!

 

ПЕТЛЕТО. Ида, идааа!… Где се изпогуби заяка?

ДАСКАЛ КИРО. Назад, назад! Къде пропаднахте, момчетааа!

 

ПЕТЛЕТО. Хванахме го! (обръща се към даскал Киро и останалите.) Хванахме го! Бравос на нас… Как не!

БАБИНА ДУШИЦА. Недейте мъчи животинката, пуснете я!

СОВАЛКАТА. Ще я пуснем, но нека първо извадя тръна от петата си. Аз где какво стъпя, все набивам някой трън в петата си! Братя апостоли, Петре и Павле, помогнете! (сяда, братята Петър и Павел обгоряват игла с кибритена клечка, Петър слага очила, Павел сяда върху човека и много дълго и бавно, с охкане и прочие изваждат тръна.)

ПЕТЪР. Черен трън!

ПАВЕЛ. Лют, но се извади майсторски!

 

МАТЕЙ НИЩОТО. Твоята е съвсем лесна! Като ти се забие някой трън в петата, имаш си санитария, залягат хората и ти изваждат тръна. А при мен ни санитария, ни нищо, няма кой да ти се притече на помощ да ти извади бълхата! Ето и заяка ще тича на свобода, а бълхата как да я пуснем на свобода!

ПЕТЛЕТО. За какво хващахме тогава заяка, като го пускаме!

ИГОТО. За да види заяка, че можем жив да го хванем! Всичко, към което се устремим ние, живо пада в ръцете ни!

МАТЕЙ НИЩОТО. Да не му се пукне сърцето от страх!

АВРАМЧЕТО. Хайде да го пуснем!

ИЛИЙКО. (пуска заека) Беж, беж!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Ние щом жив заяк хванахме с голи ръце, балонът пък съвсем ще хванем!

ИГОТО. Ей, юнаци! Хайде да го хващаме!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Нали щяхме с дебнене!

ДАСКАЛ КИРО. С дебнене! Ще го обградим от всички страни!

БАБИНА ДУШИЦА. Чакайте аз да изляза напред, да не би да нагазите в луда трева, та да обезумеете отново. (Тръгва зигзагообразно, подире му също така зигзагообразно се нареждат останалите. Последни са двамата братя с качето.) Внимавай тук, това е изтравниче!… Бял равнец… мащерка… подбел за бездетни жени… козя брада — ако някой изпитва жажда, може да си разкваси устата с нея!… Стъпвай леко, Бабина душица е това — крехка билка, недей я мачка! Заобикаляй внимателно тоя кръг, туй е самодивско игрище! С луди треви.

ДАСКАЛ КИРО. Бабина душице, ние така можем да обикаляме до свечеряване и да не излезем никога от тия ливади!

БАБИНА ДУШИЦА. Ще излезем! Още малко и ще излезем на чисто! Видите ли онуй дръвце? До онуй дръвце е гибелникът на вампира. Щом го задминем, можем спокойно да се разпръснем, по-натам лоши треви няма.

ПЕТЛЕТО. Кой е този вампир?

БАБИНА ДУШИЦА. Не знам кой е. Тук му е гибелта. Кога вампир убоде петата си на трън, той веднага погива.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Това изглежда, че е Кумата. Той беше вампир.

МАТЕЙ НИЩОТО (започва да подскача на един крак и се върти. Извиква: Балона, балона! Гледайте балона!).