Недялко Йорданов
Страшни смешки, смешни страшки (7)

Глава шеста

Неочаквана развръзка

след една атака дръзка

 

— Ний сме тримата глигани,

трима гладни хулигани.

Носим си в чувала пленник —

туй е Заекът мошеник.

Първо, ний ще го изкльопаме,

после в трап ще го закопаме.

Кльоп,

кльоп,

кльоп.

Копа,

копа,

коп!

 

Хули:

— Хулиганчо!

 

Хулиганчо:

— Казвай, Хули.

 

Хули:

— Нещо тука не дочу ли?

 

Хулиганчо:

— Не дочух.

А ти бе, Ганчо?

 

Ганчо:

— Чух май нещо, Хулиганчо.

 

Хулиганчо:

— Туй е слухова измама.

Горския пазач го няма.

 

Хули:

— Няма му я и каручката.

 

Хулиганчо:

— Значи е в града при внучката.

 

Ганчо:

— Туй изглежда ми логично.

Значи сме сами. Отлично!

Тоз пазач ни гони яката

трябва да му хванем цаката.

 

Хули:

— Я! Лулата!

 

Хулиганчо:

— Точно същата.

 

Ганчо:

— Проверете бързо къщата.

 

Хули:

— За какво са тез проверки?

 

Ганчо:

— Вземаме предпазни мерки.

Може да се крие тук…

 

Хули и Хулиганчо:

— Някой друг ли?

 

Ганчо:

— Някой друг!

 

Хули и Хулиганчо:

— Кой например?

 

Ганчо:

— Знам ли кой.

Но ще си изпати той!

Всичко да се обискира!

Всеки да се ликвидира.

 

Хули и Хулиганчо:

— Но защо пък точно ние?

 

Ганчо:

— Точно вие, точно вие.

Аз в туй време имам работа.

 

Хули и Хулиганчо:

— Значи вечно ние двамата.

 

Хулиганчо:

— Може и да сме глупаци…

 

Хули:

— … но не сме ти ний чираци.

 

Ганчо:

— Без такива ала-бала!

Заекът е във чувала,

ще потърся край пътечката

съчки да запаля печката.

 

Хули и Хулиганчо:

— Ама…

 

Ганчо:

— Няма!

 

Хули:

— Как?

 

Ганчо:

— Глупак!

 

Хулиганчо:

— Кой?

 

Ганчо:

— И той?

 

Хули:

— Дали?

 

Ганчо:

— Нали!

Претърсете всеки ъгъл!

Може да ни е излъгал

и да се е скрил нарочно.

Трябва да узнаем точно.

Аз ще търся край пътечката

съчки да запаля печката.

 

Ганчо ритва с крак вратата

и изчезва във гората.

 

— Хули?

 

— Казвай, Хулиганчо.

 

— Чу ли какво каза Ганчо?

 

— Е, търси де!

 

— Ти търси!

 

— Аз?

 

— Че кой?

 

— А ти?

 

— Мерси!

 

— Тука няма нищо скришно

и да търсим е излишно.

 

— Я да свия аз лулата.

 

— Я да свия очилата.

 

— Гледай Зайо как се блещи!

 

— Глей какви големи лещи!

Я затваряй тоя зъркел!

 

— Сигурно се е побъркал.

 

— Глей го само как се пули.

Ще го цапна!

 

— Трай бе, Хули.

 

— Цапвам го!

 

— Излишен труд.

 

— Що се прави пък на луд.

Леле, както съм ядосан,

страшно ще го цапардосам.

Или да опитам шут!

 

— Остави го тоя шут —

и без туй ще се яде,

може да ни издаде,

че е бил от теб маризен,

а пък Ганчо е капризен.

 

— Стига вече е тоя Ганчо!

Аз съм шефът, Хулиганчо!

Глей какво се казва шут

право в левия му бут!

Нужно ми е разстояние

за засилване…

Внимание!

Единайсет метра брой!

 

Стоянчо:

— Дузпа ли ще бие той?!

 

Хули:

— Тоя заек проговори.

 

Хулиганчо:

— Бързо! Ганчо ще мърмори.

Осем… Девет… Единайсет…

Има място за петнайсет.

 

Хули:

— Глей сега какво ще става!

 

Лили:

— Мирно! Никой да не шава!

Може и да съм сама,

ама имам и кама!

(Тука следва боен танец,

както прави индианец.)

 

Хули:

— Ала…

 

Хулиганчо:

— Нека…

 

Хули:

— Оле…

 

Хулиганчо:

— Мамо…

 

Хули:

— Аз не исках…

 

Хулиганчо:

— Ние само…

 

Хули:

— Хулиганчо е виновен.

 

Хулиганчо:

— Аз съм си съвсем редовен.

 

Хули:

— Олеле!

 

Хулиганчо:

— Боли!

 

Хули:

— Не мога.

 

Хулиганчо:

— Стига!

 

Хули:

— Помощ!

 

Хулиганчо:

— Спри!

 

Хули:

— Тревога!

 

Лили:

— Млък, разбойник!

Казах, млък!

Повече ни гък, ни мък!

Ала-бала-портокала,

Зайо вънка от чувала!

Зайо е освободен —

вие двамата сте в плен!

Ала-бала-портокала,

хайде вътре във чувала!

 

— Аз съм заекът Стоянчо,

Имам тук наблизо ранчо.

Най-дълбоки благодарности!

Край на техните коварности

и доколкото разбирам,

мога ли да го шутирам?

 

— Моля, моля, няма нужда —

злобата за мен е чужда.

 

— С вас ме свързва крепка дружба.

Вие нещо тук по служба?

 

— Тръгнах тъй без подготовка

малко във командировка.

 

— Не съм виждал индианец

да танцува боен танец

тук из нашите гори!

 

— Третият къде се скри?

 

Хули:

— Търси там покрай пътечката…

 

Хулиганчо:

— … съчки да запали печката.

 

Двамата:

— Той за всичко е виновен.

Аз съм си съвсем редовен.

 

Лили:

— Ще го хванем с изненада —

ще му устроим засада.

Още тъмно е навън

и избива ме на сън.

Имам много хитър план

да го хванем във капан.

Аз сега ще се изтегна

мъничко да си полегна.

Ти ще бъдеш часовой

и когато дойде той,

дърпаш ей това канапче.

Връзвам го за туй чорапче.

То веднага ме събужда —

само ако стане нужда!

Вий в чувала да мълчите,

че издърпвам ви ушите!

Хайде, Зайо, не се бой.

Ти ще бъдеш часовой.

Извинявай, но заспивам.

 

Хулиганчо:

— Скивай, Хули!

 

Хули:

— Всичко скивам!

 

Стоянчо:

— Вий в чувала да мълчите,

че отпорвам ви ушите!

 

Лили:

— Угаси и светлината,

че се вижда от гората.

Дай най-силната си лапа.

Лека нощ! И дръж канапа!