Питър Уот
Папуа (1)

От автора

Не възнамерявах да пиша история на Папуа. Онези, които се интересуват от историята на големия остров северно от Австралия, ще намерят предостатъчно информация в обществените библиотеки.

Днес островът е разделен на две. Държавата с демократично управление Папуа-Нова Гвинея е независима от 1975 година и се простира върху източната половина на остров Нова Гвинея и съседните острови; Ириан Джайя е владение на Индонезия (холандска колония до 1963 г.) и заема западната половина на острова.

Нова Гвинея е била под контрола на Германия до 1914 г., когато е окупирана от австралийската армия. Папуа е австралийско владение до началото на двайсети век.

Папуа-Нова Гвинея е страна, отличаваща се с невероятни природни красоти. Релефът е толкова неравен, че в продължение на хилядолетия множество племена били напълно изолирани от съседите си в другите долини. Ето защо отначало съществували над деветстотин различни езика. Естествено културата на острова е златна мина за антрополозите и в края на двайсети век все още се „откриват“ нови племена. За местните жители канибализмът и ловът на глави били нещо обичайно.

В началото на деветдесетте години на миналия век имах честта да работя в полицията на Папуа-Нова Гвинея и бях поразен от смелостта на хората, които всеки ден водят битка за запазване на мира в страна, все още подчиняваща се на законите на древните воини. Това е едно от най-красивите и екзотични кътчета на планетата, което и досега е незасегнато от цивилизацията, въпреки навлизането на западните технологии.

Заселниците в Папуа от края на деветнайсети и началото на двайсети век били толкова колоритни, че не се поддават на описание.

Държавни чиновници, военни, мисионери, търсачи на скъпоценни камъни, търговци, естествоизпитатели… все хора, отишли в Папуа да търсят приключения и богатство, или да заличат тъмното си минало.

За написването на настоящия роман използвах историческите факти и подробностите за живота на местните хора, посочени в произведенията на Колийн Симпсън и Джеймс Синклер, както и в книгата на доктор Йън Робъртс „Гласове от един изгубен свят“.