Габриела Цанева
Отива си денят…

Отива си денят —

оставил лепкавите пръсти

на страха от вчера,

впити в гърлото високо.

Преглъщаш —

глътнал си страха си.

Отива си денят —

оставя лепкавата буца

на страха от утре.

Впива

клюн в тялото дълбоко.

Куца денят.

Отива си —

захапал те.

Зъбите си в теб оставя.

 

Изяжда те.

И нищо не остава.

 

И идва Утре.

С бялото на всичко,

което ще се

случи.

С пъстрото на всички

случки.

С черното на всяко

вчера.

10.03.1996