Габриела Цанева
Една муха се бори…

I

Една муха се бори

с грапавините на дебел мокет —

не може да лети.

Душата ми се умори.

Опиянена от мириса на стар букет

главата ми се разбунтува

и скъса късите юзди на мисълта.

Фантазията ми изплете

слънчеви крила за малката муха,

завърза ги за полилея —

превърна глухата му светлина

във звезден вихър.

 

Една муха се бори

с грапавините на дебел мокет —

не полетя.

Душата ми умря.

II

Една муха се бори

с грапавините

        на дебел мокет —

не може да лети.

Тежи,

полепнала

от миризмите

        на кофите за смет.

Душата й се умори —

лежи,

олекнала на пода.

Една муха се бори

да лети —

не може.

 

Опиянена

от мириса на стар букет,

главата ми се разбунтува.

Сънува своя бяг

и как

къса

късите юзди на мисълта,

а тя изплува.

Фантазията ми се разбушува —

изплете слънчеви крила

за малката муха.

 

Завърза ги за полилея

и после с нея

заблестя —

превърна глухата му светлина

във звезден вихър.

 

Една муха се бори

с грапавините на дебел мокет.

Не полетя.

Тежи върху крилата

кофата за смет.

Умря.

21.02.1996