Габриела Цанева
Загубих се…

Загубих се —

сред тихото жужене

на машините.

Изпомпват въздуха

от пещите

от квадруполите —

кой знае още

откъде?

Изпомпват нещо

и от хората —

Бог знае още

от кого?

Изгубих се —

сред тихото жужене

на чужди гласове.

Изгубих се —

сред чужди думи

не намирам моите…

Забравих се —

забравих мислите си

и това,

което с тях прокудих.

Заключих се —

отново както някога,

когато избор нямах.

 

Захлупих се —

и изпод похлупака

бял,

похлупена

поглеждам света —

цял.

Не го намирам.

И себе си отдавна

не откривам.

Отново и отново —

както някога.

Дали днес

избор

имам?

24.02.1996