Габриела Цанева
Излязох от сивата капсула…

Излязох от сивата капсула

на дома си.

Тръгнах по белите улици.

Снегът скърцаше от студ

под краката ми;

стъпките ми го топлеха

и той пееше.

Звъняха жиците на тролейбусите —

като ледени камбани биеха.

И резонираха във мен.

 

Излязох от сивата капсула

на духа си.

За кой ли път разбрах,

че хората лекуват.

Ликувах — скрита в себе си.

Затворих се във сивата си крепост.

Затръшнах всички порти.

Вдигнах всички мостове.

Водата в крепостния ров замръзна.

 

И тихи стъпки скърцат

по челото й.

31.01.1996