Габриела Цанева
Камбани бият…

Камбани бият —

празник за телата ни.

Денят е мой —

със всички бъдни бдения.

Камбани бият —

разклатени в душата ми.

Светът е мой —

със всичките му измерения.

Камбани бият —

държа ги във ръката си.

Вселената — и тя е моя —

когато я отворя,

времето ще се роди.

 

Но тази пак

ще бъде тук.

И времето

ще бъде спряло.

Стооките чудовища

ще дебнат в мрака.

Старците пак

ще търсят закрила

под стрехите

на кухненските маси.

И избавлението

ще е цяло —

стооките чудовища

щом паднат в мрака.

01.01.1996