Асен Разцветников
У дома

Аз нямам ни един-едничък хубав спомен

от моите детски дни.

И сякаш още парят ми сълзите, ронени

по детските страни.

 

Да бъда всякъде навикван и нахокван

дошъл бях на света.

Не ме обичаше и бялата ни котка —

не ме обичаше и тя.

 

Къпините от синора във мен се впиваха

със алени нокте,

не ме обичаха сторогите тръстики —

не ме обичаха и те.

 

О, тежко е, дошъл след толкова погроми

из чуждите страни,

да нямаш ни един-едничък хубав спомен

от свойте детски дни.