Асен Разцветников
Усмири във душата ми…

Усмири във душата ми стръвния зов,

от душата ми черната кръв изличи,

прегърни ме, о моя далечна любов,

със златистите клепки и сини очи!

 

От стоглавата ламя погълнат, пленен

от стоглавата ламя със каменна гръд,

аз лежа, а стръвници бесуват над мен,

а над мене стръвници на кърви реват.

 

Ах, и ти, ти, о майко, забулена в мрак,

и загробена нейде под явора стар —

дай да сложа глава във полата ти пак

и разказвай ми ти пак за болния цар!

 

Ний осмината братя тук дълго лежим,

нас погълна ни ламята с ярост и жад,

ах, кажи ми, ти майко, о майко, кажи,

че ще дойде, ще дойде деветия брат!