Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Да бъде ден
Том първи. Стихотворения - Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Мрачна сцена е земята, мрачна, стара е пиесата;
ролите са твърде много: роби, цар, жреци, смешник…
Режисьор е тук живота, интереса е завесата,
а смъртта е зъл директор, ала най-добър критик.
Щом завесата се вдигна, през мъглите на Британия
ти яви се е герб на рицар, а под герба стар Шейлок[1].
Ръкопляскаха топове, пращаха ти почитания
и потоците от кърви, и пожара до възбог.
Джентлмен, ти бе божествен! Всички майстор те намериха —
маниери — тънки, ловки, глас прекрасен, чуден грим!
Франция бе възхитена, занемя пред теб Америка,
Хинденбург[2] ти се поклони, мрачен и невъзмутим.
И пристъпяше ти важен в блясъка на комплиментите,
а на сцената валеше от букети дъжд цветист.
Ти приемаше венците и прочиташе по лентите:
„На трагика от Версаил, на великия артист!“…
Ти не страдаше от глупост. Не пострада и от мания.
Но какво се случи с теб? Репликите ли ти сбърка,
или старост те налегна, та в пиесата „Мудания“[3]
побледня и в миг подгъна акробатските крака?…
Ех, милорде, мрачен залез… Мрачен, кървав повали се ти.
Твоята зловеща роля не е вече за света.
Ако имаш ти лице — умий го и послушай през кулисите
публиката как се киска и подсвирква ти с уста.