Христо Смирненски
Вашингтонската конференция [0]

(Комичен пролог на една трагична драматична поема)

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

„Искаш ли мир — готви се за война.“

Сцената — силно осветлена зала. Зелени маси, тъмнокървави завеси и мека виолетова мебел. На централната маса едно сребърно разпятие, библия и ваза с бели цветя. По стените картини от общата война.

Действуващи лица:

13 влъхви[1]

13 неми секретари

13 неми разсилни

 

Хор от влъхви:

 

От страшни полебрани

у Вашингтон събрани,

решихме най-подир

да се помолим на Христа,

да се погрижим за света

и да дарим на всички мир.

 

 

Главният влъхва:

— Съгласни ли сте, господа?

Всички:

— Да!

 

Сядат смирено край масите. Разсилните отдръпват завесите и дотътрят една грамадна граната. Влъхвите гледат наивно.

 

I влъхва:

— Това ли пък какво е?

 

II влъхва:

Гондола е наверно!

 

III влъхва:

А мнението мое: балонче най-модерно.

 

Главният влъхва:

Ах, не, туй е граната,

ужасна и грамадна.

С хилядо земни братя

тя, зверски безпощадна,

за миг би се справила.

 

I влъхва:

Каква проклета сила!

(На себе си.) Но все пак твърде мила.

 

Влъхвата от Албион:

Мен — кротичкия влъхва,

косата ми настръхва!

(Кръсти се и си извръща главата да я не гледа.)

 

Бронзоликият влъхва:

Ах, помогни ми, Буда!

Какво страхотно чудо!

 

(Трепери.)

 

Влъхвата от Париж:

Ужасно, ах, и безчовечно!

Ще викам громко, ще крещя:

културата не бива вечно

да гине с ужаса на тез неща!

 

(Плюе с отвращение.)

 

Главният влъхва:

Господа културни братя,

време е веч на земята

да спре потока братска кръв.

Заклевам се, ще бъда пръв…

 

(Вдига библията нагоре, но неочаквано от нея се изплъзва един нож.)

 

Всички (уплашено и учудено):

Тук падна нещо звънко, гладко…

Това какво ли е пък, братко?

 

Главният влъхва (смутено):

Туй ли?… Нож е! Да, да, нож!…

Разрязвах библията тази нощ!

 

Влъхвата от Албион (бара задния си джоб и тихичко на главния влъхва):

Преди да правиш нещо, помисли си!

Зер бровинга у задния ми джоб стои си!

 

Главният влъхва (правейки се, че не чува):

Но нека, братя, продължа:

решил съм, казвам, без лъжа,

да прекратиме тез войни ужасни,

надявам се, че всички сте съгласни.

 

Всички влъхви:

Разбира се! По принцип, да!

Но мислим, че не е беда

даже наша длъжност е човешка

да тури всеки една забележка!

 

Главният влъхва:

Разбирам хубавите ви слова;

самичък даже мислех за това.

Обаче за да се не губи време,

аз смятам, първо, ний да прочетеме

една готова резолюция, с която

се туря край веч на войната.

 

Влъхвата от Берлин (въздиша тежко).

 

Парижкият влъхва (на себе си):

Добрият брат мой влъхва

защо ли си въздъхва

и някак изпод вежда

с угроза ме поглежда?

Но всеки мой джоб е с бухалка,

та нека си помисли малко!

 

Главният влъхва (чете):

Подписаните ний деца Христови сме готови

най-искрено и честно

въоръжението бесно

да прекратиме

и с боже име

да се целунем като братя,

та на земята

да зацарува най-подир

любов и мир…

Обаче никой веч за да не може

мира световен да тревожи —

решихме разоръжаването свято

да пазим с меч в ръката,

съгласни ли сте, братя?

 

Всички (изваждайки скритото си оръжие):

Съгласни до един!

 

Главният влъхва:

Амин!

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VI, бр. 47 от 26 ноември 1921 г., с подпис: В-л.

Стихотворението е написано по повод свиканата във Вашингтон международна конференция, в която участвуват САЩ, Великобритания, Китай, Япония, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Португалия. Конференцията се е състояла от 12 ноември 1921 г. до 6 февруари 1922 г. На Вашингтонската конференция се завършва следвоенното преразпределение на колониалните владения и сфери на влияние на империалистическите държави в Далечния изток и Тихия океан. На нея се приема и договор на петте държави — САЩ, Англия, Франция, Япония и Италия — за ограничавана на морските въоръжения, изменящ съотношението им в полза на САЩ. Тази конференция е насочена срещу интересите на Съветския съюз и срещу националноосвободителното движение на колониалните и зависими народи.

Комичен пролог на една драматична поема — „Работнически вестник“ (бр. 125 от 29 ноември 1921 г.) пише за тази конференция: „Това, което става във Вашингтон, представлява една комедия, с тая отличителна особеност, че комичното в нея е източник за трагичното за народите.“

[1] Влъхва — мъдрец, звездоброец.

Край