Странна типично българска книга,на пръв поглед сякаш повърхностно, но те грабва и като стигнеш финала се чувстваш странно.Мен лично ми хареса, има някакво утвърждаване на живота, на детето и любовта към децата. Много ми напомня разказа „Задушница“ на Елин Пелин, има някакво утвърждаване на живота което се усеща по скоро от колкото да го има пряко казано в текста. Типично наша българска трактовка на въпроса „Какъв е смисъла на живота“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.