Андрея Илиев
Чачи

Един от най-колоритните образи в полка бе Чачи — началник-щаб на 1-ви батальон. Неординерността му започваше от външния вид — добряк с бирено коремче и коса някъде по тила, която веднъж на три месеца бръснарят със зор откриваше. По повод на този Чачов белег, Шипката — един от зевзеците на полка, бе констатирал:

— Когато Чачи започне да си бърше потта от челото, спира чак на дупето, щото там среща първите косми.

Интересни бяха и философските му размисли и изводи по остта началници — подчинени. Той например на полево занятие можеше да отиде без оръжие и секретни документи, но непременно слагаше в осигуряващия камион подвижна тоалетна.

— Един подчинен види ли интимните части на началника си — обясняваше той дълбокомисленно, — този началник вече не е началник.

Спалното на свързочния взвод, за който той отговаряше, бе на втория етаж, точно срещу стълбите. Решил Чачи да ги провери внезапно и хване в „крачка“. Дръпнал вратата и се вмъкнал бързо. В същия момент до ухото му със страшна сила се забил войнишки нож — свръзките се състезавали помежду си. Чачи изстинал… Повикал малко за авторитет, но никога повече не ги проверявал изненадващо. Още в началото на стълбите, от първия етаж викал предупредително:

— Свръзки, аз съм капитан Атанасов! Качвам се в спалното!…

Бяхме на бригада на строящия се нов металургичен комбинат край Дебелт. В Бургас дойде цирк и ръководството на строежа откупи едно представление за войниците. Напълнихме го с 400 човека. Мен и Чачи като началници ни сложиха в ложата.

По едно време излезе един от клоуните с огромно бутафорно шише с надпис „балсам“ и обясни, че ако плешивец или остриган войник се намаже, до няколко минути му пораства коса. И за огромно удоволствие приближи до нас и „намаза“ Чачи. Той се изчерви, но изтърпя гаврата и съпровождащия я кикот от войниците.

Но ударът дойде след малко — появи се другият клоун с огромен дървен гребен, към метър някъде. Застана гордо изпъчен пред Чачи и констатира:

— Косата му е пораснала.

И се обърна към публиката:

— Нали?

— Даа! — изреваха четиристотин гърла.

— Да го среша ли?

— Дааа!

Когато гребенът заглади Чачи по главата, шатрата остана да се държи само на магии…