Читателски коментари (за „Дюн “ от Франк Хърбърт)

Дюн на Франк Хърбърт се счита повсеместно както от критиката, така и от обикновените читатели за едно от най-добрите заглавия в научната фантастика. Само че когато преди доста вече години започнах да изреждам фантастиките от семейната библиотека нещо се запънах на Дюн, не ми хареса още от началото и така и не го прочетох. Както и да е, минаха години от тогава, които си мислех, че са позаличили глупостта ми (така де, не може ВСИЧКИ да хвалят тази книга, а аз да се дърпам) и са ме направили по-широкоскроен. Пък и отдавна вече съм прочел всичко най-добро от научната фантастика, а ми се искаше нещо ново. Та реших да дам на Дюн втори шанс и… Ами този път я прочетох! Само дето не съм кой знае колко впечатлен и честно казано особено във втората част доста се поизмъчих, докато я свърша.

Скромното ми мнение е, че книгата хич не е лоша, само дето ми струва доста надценена. Какво откриваме в нея? Хубави, но отдавна предъвкани от всички послания, стандартен фентъзи сюжет, който не блести с особена оригиналност, черно-бели образи, които не търпят кой знае какво развитие, а мотивацията им поне на мен не ми се струва убедителна. Но като че ли най-големият проблем е в обема на книгата, която спокойно би могла да се съкрати наполовина, без да загуби от достойнствата си. Без бой си признавам, че особено към края набързо скипвах безкрайните описания, каквито по принцип не харесвам много-много. А ако вие смятате, че такива описания спомагат да се изгради една пълнокръвна вселена и са плод на някакво особено развинтено авторово въображение, моля ви, не ме разсмивайте, а прочетете Едем на Станислав Лем, която също е пълна с безкрайни, досадни описания, но за разлика от Дюн, наистина говори за развинтено авторово въображение.

Но стига толкова критика! Както казах, книгата като цяло е хубава и оставя познатото от приказките усещане на възтържествувала справедливост. Все пак не мисля, че ще прочета останалите от цикъла „Дюн“ :)