Мирзакарим Норбеков
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата (23)

Какво усещате, когато си представяте лимон?

Ако са ви малко обясненията, и все не ви стигат — ето още един ключ.

А сега да видим как действа въображението. Как влияят съмнението или вярата в излекуването.

Да го разгледаме чрез „образа на лимона“.

Настанете се удобно. Затворете очички. Пардон, още не. Прочетете първо какво да правите със затворени очи.

Представете си хубав сочен лимон.

Вземете го в ръка, усетете леко грапавата пореста твърда повърхност, почувствайте тежината му, обема. Представете си цвета, миризмата, матовите отблясъци на светлината по него.

Приближете го до лицето си, вдъхнете дълбоко аромата му. Спомнете си прохладната му влажна, сочна вътрешност.

Мислено отворете уста и отхапете голямо парче.

Затворете уста! Казах ви мислено!

Яжте лимона като ябълка. Студен, кисел, ароматен сок изпълва устата ви. Глътнете го и продължавайте да ядете лимона с кората без захар.

Отхапете пак. Прекрасно! Изядохте ли го? Браво!

Сега да видим как реагира организмът на този въображаем лимон. Изпълни ли се със слюнка устата ви? Нали?

Въпросът е: натискахте ли жлезите си? Казвахте ли им:

— Хайде, произвеждайте слюнка!

Казвахте ли на стомаха си:

— Хайде, отделяй стомашен сок!

Нищо подобно, просто си представихте, че ядете лимон, и толкова. Останалото организмът го направи без ваше участие. Стомахът се подготви да храносмила несъществуващия лимон и сега ви се сърди, поглежда нагоре към хранопровода:

— Нали ми обеща лимон, бе! Къде е?

„Образът на лимона“ е един от механизмите, който е в основата на работата ни над себе си. Това е само един от ключовете, които даваме в тази книга!

Принципът на мозъчната дейност на зрелия човек е общ: мозъкът работи чрез посредници, каквито са думите. Думата „здраве“ е посредникът, чрез който вие искате да притежавате онова, което наричате здраве.

Сега затворете очи и мислете за здравето. Мислете, мислете. Силно напънете онова, дето го нямате, тоест мозъчните гънки. Защото съществува само онова, което се развива.

Какво се появява в главата и в тялото ви?

Нищо!

Нека участваме в още един малък експеримент на тема „Искам да съм здрав“. Упражнението пак е с поетичното научно наименование „Плюскане“.

Със затворени очи си представете грамаден сочен бенгалски орех, отворете уста и отхапете голяма хапка! Дъвчете, дъвчете, дъвчете до края на света!

Какво става?

Знам точно какъв въпрос се е появил в главата ви.

Какво е бенгалски орех?

Ще ви го кажа като мъж точно и ясно: дявол го знае!

Ако знаех, непременно щях да ви го опиша. Но сам си измислих това словосъчетание.

Когато си поставяте целта „Искам да съм здрав“, организмът ви по същия начин изпада в недоумение, както вие сега от „бенгалския орех“, и пита:

— Какво е това? Повелителю, кажи какво искаш. Опиши ми го с достъпен език.

Защо организмът реагира на „лимон“? Защото, докато мислехте за лимона, си представяхте обема, тежината, цвета, аромата, нали? Каква е разликата — болният, който казва, че иска да е здрав, обърква организма си. Какво точно иска?

Всяко ваше изказване от типа „Искам да съм здрав“ се възприема от организма като „не панимаю“.

Той ви моли:

— Кажи ми какво искаш. Покажи ми какво да направя.

Думата „здраве“ за него е абракадабра. Защото се отнася към втората сигнална система, която действа много слабо в областта на оздравяването.

А от думите „Имате хлебарка в гащите“ веднага ви полазват тръпки.

Да или не? Ако не, хванете тлъста хлебарка и си я пуснете в гащите. Запомнете как е. А така!

Но май и без експеримент сте си го представили идеално! Защото сте виждали хлебарки, носите гащи, веднага реално си представяте образа и възниква реакцията.

Ето тук открих още една закономерност при затъването в болестта. От доброто намерение, от добрия стремеж да сте здрав вие изпадате в нищото.

Внимание! Когато започвате работа върху зрението, поставете си ясна, точна и конкретна задача. Организмът веднага ще започне да я осъществява.

Създавайки изкуствено образа на оздравяването, създавайки радостта, че ще оздравеете, вие започвате съзнателно да управлявате организма си, защото му давате конкретна задача. И той е принуден без шикалкавене да се подчини и да изпълнява.

В „образа на лимона“ не сте и мислили за слюнката, тя се появява сама. Организмът реагира на думата.

Изводът е: мисълта и образът са материални.

Значи чрез образа овладявате управлението на целия организъм. Това е основната ви тронна заповед.

А сега още едно подготвително упражнение. „ОБРАЗЪТ НА ПЕТТЕ ПРЪСТА“.

Вдигнете длан пред лицето си и изберете един от пръстите на ръката си. Гледайте го внимателно. Изучавайте го любвеобилно от всички страни. Предайте му мислите си чрез очите, чрез душата, чрез духа. Вложете най-светлите си и искрени чувства в това упражнение. Не забравяйте усмивката.

Какво забелязвате? Какво чувства този пръст в сравнение с другите?

Забелязвате ли, че усещанията му все повече го отличават от останалите пръсти?

С какво по-точно?

Какво усещате? Топлина? Натежаване? Пробождане? Подуване? Пулсиране?

Точно така. Може би имате и други индивидуални усещания.

Някои курсисти казват:

— Усещам само този пръст. Все едно останалите ги няма.

Изостреното внимание към определена част от тялото предизвиква включване на допълнителни рецептори, повишава неговата информативност. Вниманието ви променя чувствителността там, където го насочвате.

Така че вие повлиявате въпросната част, и то не само положително, но и отрицателно — според емоциите и мислите, които влагате.

Същият механизъм се включва, когато работите за очите си. Това е така наречената идеомоторна реакция — организмът реагира на съответните мисли.

Сега чувствате ли гърба си?

Неочакван въпрос, нали? Не ще и дума.

Но ако там пропълзи някакво насекомо? Вниманието ви се изостря и вие получавате пълна информация от докосванията на крачката му.

Значи изостреното внимание към някаква област от тялото предизвиква в мозъка повишена информативност относно тази зона. А то се проявява вид на повишена чувствителност…

Или друг пример. Да не съм ви омръзнал с примерите си? Добре!

Къпали ли сте се някога в река или в море?

Тъп въпрос — ами да! Тогава си затворете очите и си спомнете горещо пладне. Синьо небе, водата искри под лъчите на яркото слънце, прелитат чайки, в далечината се белее платноход, чува се музика. Децата радостно се надвикват на брега.

Влизате до раменете във водата. Вълните се надпреварват да погалят тялото ви.

Представете си го по-ясно и тялото ви ще отговори.

Каква наслада! Лек вятър подухва във влажното ви лице. Затворете очи и си представете как стоите във водата. Минава моторница, приближава ви голяма вълна. Вие я чакате, затаили дъх. И втора вълна. Като замаян сте, а един крокодил, с наслада предвкусил срещата с вас, бавно-бавно се приближава под водата, зъбите му са готови да захапят дупето ви.

Какво усещате?

Леко полюшване във водата и студени тръпки в горещия ден!

Това е идеомоторната реакция. Всяка клетка в тялото отговаря на мислите ви.

Значи увереността в силите се отразява в цялото тяло, във всяка клетка.

Когато си вярвате, че сте Човек с главна буква, когато знаете, че сте най-красивата жена на земята, че сте мъж намясто, тогава и външността, и поведението, и резултатите от всяко ваше усилие съответстват на вътрешното ви състояние. Мисълта е материална, скъпи мой, не го забравяйте!

Древните мъдреци са го казали:

„Преди да си помислиш — помисли!“