Книгата е добра, но е написана почти изцяло през погледа на автора. Георги Парцалев е представен като странен и тъжен самотник. Обикновено хора като него харесват самотата и уединението. Не става ясно кого и какво е харесвал освен кучето и работата си? Би трябвало да има много повече разкази на колеги, познати и приятели за случки на сцената и зад кулисите. Вярно е, че Парцалев се е противопоставил бурно на идеята за книга за него. И все пак за да е по-пълен образът му можеше да узнаем какви книги и музика е харесвал, от какво се е интересувал освен театъра и киното?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.