Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (10 октомври 2006)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Илия Ангелов — Магистър ИЛМА. Тъжният клоун

Българска. Първо издание

Редактор: Светлана Желева

Компютърен набор: Виктор Вълков

Предпечатна подготовка: Драгомир Янков

София, 1999 г.

Илюстрациите към книгата са в отделен файл.

История

  1. — Добавяне

Посвещавам тази книга

на майка ми

Димитрина Чолакова

Специална благодарност към д-р Анета Хубенова, без чиято помощ тази книга нямаше да види бял свят.

ВМЕСТО УВОД

„Тъжният клоун“ наричаше себе си често Парцалев.

Дълго се колебах преди да започна да пиша моите спомени в тази книга за Георги Парцалев. Колебаех се, защото е много трудно да се опише макар и малка част от неговия живот, изпълнен с такова разнообразие, жизненост и динамика, каквито аз дотогава не познавах. Ако от едната страна беше комедийността, то от другата натежаваше личната трагедия в живота на актьора. Животът му за обикновения човек беше табу.

Кой беше Георги Иванов Парцалев?

За хората светът на Парцалев бе възприеман откъм лъскавата страна, заключен между славата и сцената и забулен от неговия глас и усмивка. Аз бях близо до него и цялото му семейство през последните 15 години от неговия живот. И въпреки това си мисля, че Парцалев до ден днешен си остава една загадка. Походката и гласът му — толкова специфични, неизменната му усмивка, очите му — ту топли, ту непроницаеми, не издаваха терзанията на една артистична и богата душа.

Парите и голямата му популярност създаваха у хората мит за щастие и спокойствие. Но ролите на Парцалев бяха по-важни от материалното, което получаваше. Той търсеше пълно себеотдаване в изкуството. Но когато оставаше сам, въпреки че до преди минути е бил заобиколен от тълпа поклонници и псевдоприятели, тъга и неудовлетвореност слагаше отпечатък върху него.

Талантът на Парцалев го изведе до върховете на славата. Комедийният актьор се наложи в културния ни живот в един момент, когато обществото имаше нужда от него, защото той носеше и недоволството на хората от властта.

Първите спомени започнах да пиша на 19 септември 1992 година в Лимасол, Кипър, където работех като илюзионист. Взаимно се наричахме „Бате“, обръщение, което използвахме до края на живота му. Спомням си, че при едно от многобройните ни пътувания му подхвърлих, смеейки се:

— Бате, ще взема да напиша една книга за теб и да те опиша най-подробно.

Реакцията му беше мигновена. Той ококори очи и каза:

— Дръндрън, та пляс. Престани да говориш врелинекипели, нямам аз нужда от никаква книга. Те са за тези, които изкуствено ги помпат с титли. Ясно ли ти е, Бате? — и широка усмивка се разля по неговото лице.

Впрочем, много от случките, които описвам в книгата, са ми разказвани лично от Парцалев, а на други съм непосредствен свидетел и участник. За някои от тях не съм сигурен дали са се случвали наистина или са плод на богатата му фантазия. Тайно от него си водех записки, а други сами изплуваха в паметта ми, докато работех над книгата.