Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Взети (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Taken, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
rumi_1461 (2011)
Разпознаване и корекция
Слава (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Барбара Фрийти. Да обичаш непознат

ИК „Плеяда“, София, 2009

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978–954–409–286–3

История

  1. — Добавяне

Пролог

— За моята съпруга!

Ник Гренвил вдигна чаша шампанско, заслепявайки Кайла Шеридан с усмивка.

Кайла също вдигна своята и двете чаши звъннаха. И като се вгледа във великолепните сини очи на мъжа, за когото се беше венчала, я обзе радост. Не й се вярваше, че е омъжена, но все пак преди час даде клетва да обича само този мъж. На безименния й пръст той сложи пръстен, а на шията й закопча диамантено колие с обещанието да бъде с нея завинаги, което всъщност беше най-съкровеното й и единствено желание. Дете на разведени родители, тя се бе разкъсвала между две къщи, две родителски семейства, два града и едва ли беше споделяла нещо повече от безбройни сбогувания. Това повече нямаше да се случва. Сега беше госпожа Никълъс Гренвил и щеше да направи всичко възможно бракът й да бъде непоклатим.

Шампанското погъделичка небцето й. Чувстваше се почти в екстаз.

— Не съм на себе си, толкова съм щастлива — прошепна тя. — Чувствам се замаяна.

— Харесва ми, когато не се контролираш.

— От мига на запознанството ни, като че ли не стъпвам по земята — призна тя. — Да се омъжа за теб тази вечер е най-импулсивната и безразсъдна постъпка в живота ми.

Погледна диамантения пръстен. Беше грамаден и ужасно скъп. И през ум не й беше минавало, че подобно бижу ще блести на ръката й. Беше си представяла консервативна сребърна халка, а камъкът и в най-безумните й мечти не е бил толкова голям. Наистина извади страхотен късмет. Ник беше неразумно щедър мъж. Глезеше я от първата им среща.

— Наистина често постъпваш импулсивно — отбеляза той. — Когато се запознахме, не останах с такова впечатление за теб.

— Дължи се на лошото ти влияние — кокетно отвърна тя.

Усмивката му стана още по-широка.

— Сто пъти ти обясних. Животът трябва да бъде забавление. И ти се забавлява, нали?

— Страхотно. А този ден беше съвършен. Параклисът беше прелестен. Проповедта на свещеника за любовта и брака беше тактична и деликатна. Страхувах се, че ще претупа набързо церемонията, но не стана така. И стаята… невероятна е.

Тя направи жест с ръка, като оглеждаше убежището за техния меден месец. Ник бе поръчал благоуханни свещи, които заливаха стаята с мека светлина, по всички маси бяха поставени вази с пищни букети от полски цветя, романтична пътечка от розови листенца водеше към спалнята, а на сребърен поднос имаше ягоди с шоколадов мус — любимият й десерт. Истинска любовна атмосфера, за да започне новия си живот. Нищо повече не би пожелала.

— Толкова щастлива ме направи, Ник. Даде ми точно каквото исках.

Ник кимна.

— И аз получих, каквото исках — той се наведе и нежно я целуна по устните, едно обещание за предвкусвано удоволствие. — Ще отида да донеса лед — погледна я многозначително. — Мисля си, че ще ни се допие студено шампанско… после.

Тялото й потръпна в очакване.

— Не се бави.

Той взе купата за лед и се отправи към вратата. Преди да излезе, се спря и извади от джоба си старинния джобен часовник, нейният сватбен подарък, който му даде само преди няколко минути.

— Благодаря ти още веднъж за подаръка — каза той. — За мен този часовник означава много.

— Баба ми заръча да го подаря на мъжа, когото обичам. А това си ти.

Кайла искаше да чуе същото и от неговите уста, но той само помаха с ръка и излезе. Не беше толкова важно, че не изрече думите. Нали се ожени се за нея. Ето кое беше важното. Близо десет години се среща с мъж, който имаше истинска фобия от сериозен ангажимент и така и не се реши да й направи предложение. Ник едва ли не веднага й каза, че възнамерява той да бъде нейният съпруг. Беше замаяна от любовта му и от неговото убеждение, че двамата са създадени един за друг. И днес, само три седмици след първата им среща, тя беше негова съпруга. Още не й се вярваше. Три седмици! Това определено беше най-голямата лудост в живота й.

И какво от това? През целия си живот беше отговорна и благоразумна. Беше почти на трийсет. Време беше да рискува.

Не я свърташе на едно място и стана. Отиде до прозореца. От двайсет и петия етаж на хотела, където бяха наели луксозен апартамент за техния меден месец, се откриваше величествена гледка към езерото Тахо и опасващите го планински верига на Сиера Невада. Намираше се само на четири часа път до дома си на крайбрежната ивица в Сан Франциско, а сякаш беше в друг свят. Скромната сватбена церемония, на която кумуваха двама непознати, промени целия й живот. Съжаляваше само, че не присъства никой от нейното семейство, нито пък от семейството на Ник. Но миналото беше зад гърба й. Тази нощ слагаше ново начало.

Отдръпна се от прозореца и отиде в спалнята. Съблече роклята си и си сложи еротично бельо от прозрачна алена коприна, което не оставяше нищо на въображението. После разреса дългата си гъста и къдрава кестенява коса, обикновено непокорно стърчаща на разни страни. Според най-добрата й приятелка Саманта впечатлението за небрежно поддържана коса се дължало на изплъзващите се от кока къдрици, така че може би за пръв път в живота й косата на Кайла изглеждаше шик.

Зачуди се дали яркият ален цвят не е твърде предизвикателен и дали елегантно бяло нямаше да е по-подходящо. Но изисканото бяло бельо, което се двоумеше да купи или не, остави у нея вкус за нещо отживяло, прилягащо повече на майка й, а тя в никакъв случай не беше с разбиранията на майка си.

При тази мисъл се усмихна, като не можеше да откъсне поглед от прелестния си образ в огледалото. Кафявите й очи искряха, страните й пламтяха. Имаше вид на влюбена жена. И беше точно такава. „Решението ми е правилно“ — отново си каза тя, за да прогони съмнението, което не преставаше да я гложди.

Пълната тишина подтикна към яснота блуждаещите й мисли. Чу в себе си възмутения и потресен глас на майка си: „Кайла, да не си полудяла? Не можеш да се омъжиш за човек, когото познаваш от три седмици. Глупаво е. Ще съжаляваш.“ А Саманта й пригласяше: „Почакай поне да се върна от Лондон. Замисли се, Кайла! Знаеш ли изобщо нещо за този мъж?“

Знаеше достатъчно, каза си тя твърдоглаво. А бракът беше между двама — между нея и Ник, друг нямаше място. Престана да се съзерцава, пръсна малко парфюм във въздуха и премина през благоуханното облаче. Докато се чудеше дали да чака Ник в леглото, опита няколко прелъстителни пози върху атлазената кувертюра на леглото. А сега вече стана за смях и се наруга заради нервността, която изпитваше. Сякаш за пръв път щяха да правят секс, а случаят изобщо не беше такъв. Вече бяха опитали и беше чудесно. А тази нощ щеше да бъде още по-хубаво, защото бяха съпруг и съпруга, бяха влюбени, бяха свързани завинаги.

Когато стана, апартаментът й се стори притихнал. Зачуди се къде се бави Ник. Машината за лед беше на крачка от вратата им, а той излезе преди повече от петнайсет минути. Навярно беше решил да слезе в бара за още шампанско или за друг специален десерт. Това предположение я накара да се усмихне. Ник беше толкова романтичен. Винаги знаеше как да я обгърне с нежни грижи, за да се почувства любима.

Отиде в хола и се настани на дивана в очакване. Пусна телевизора и прехвърли каналите. Минутите се нижеха. Погледна часовника си и осъзна, че е изминал цял час. Прониза я тревожно чувство. Стана и закрачи напред-назад. За секунди стаята й се стори прекалено тясна и задушна. Обхвана я ужасното предчувствие, че нещо не е наред.

Изтича в спалнята, свали бельото си и зарови в куфара, за да открие джинси и тениска. През цялото време се надяваше да чуе стъпките на Ник или гласа му.

Никакъв звук. Пълна тишина.

Грабна ключа и излезе. Запъти се към най-близкия автомат за лед. Ник не беше там. Потърси го на горния етаж, после на долния. Сърцето й бясно запрепуска. Отново надникна в апартамента, после взе асансьора, слезе във фоайето и обиколи казиното, после магазинчетата, ресторантите, баровете, дори огледа и паркинга, където поршето на Ник си стоеше на мястото. Отново се върна във фоайето и позвъни по телефона в апартамента. Никой не й отговори.

Кайла не осъзна, че плаче, докато някаква възрастна жена не я спря до асансьора и не я попита какво се е случило.

— Съпругът ми. Не мога да намеря съпруга си — избъбри тя.

Жената й се усмихна със съжаление.

— Все едно слушам историята на моя живот. Ще се върне, мила, щом си изпразни джобовете. Всички мъже са от един дол дренки.

— Той не играе хазарт. Първата ни брачна нощ е. Отиде само да вземе лед.

Кайла влезе в асансьора, без повече да се интересува от жената и скептичното й изражение. Мнението на тази жена беше без значение. Тя знаеше, че Ник няма да се заплесне в някое казино през първата им брачна нощ. Подобно нещо не би й причинил. Но когато отвори апартамента, там беше все така потискащо тихо, както и преди да излезе.

Не знаеше какво да прави. Отново седна да чака.

Когато часовникът удари полунощ, и Ник го нямаше от пет часа, Кайла се обади на рецепцията и съобщи, че съпругът й е изчезнал. Изпратиха при нея Джордж Бенедикт, възрастен човек от охраната на хотела. След като обсъдиха случая, той я увери, че ще видят дали Ник няма да се появи отнякъде, но нещо в изражението му й подсказа, че едва ли ще наблюдават особено усърдно. На Кайла й стана ясно, че според господин Бенедикт Ник или залага в казиното и е изгубил представа за времето, или чисто и просто е офейкал. За нея и двете обяснения нямаха смисъл.

Цяла нощ не спа. Прехвърли в ума си най-различни сценарии за изчезването на Ник. Може би го бяха нападнали, пребили, ограбили и сега беше в безсъзнание. Може би в момента лежеше в някоя болница и страдаше от амнезия, без да си спомня кой е. Молеше се дано да не е чак толкова лошо. Нали липсата на новини е добра новина.

Най-накрая се сви на кълбо във фотьойла до прозореца, загледана в избледняващата луна и после в изгряващото над езерото Тахо слънце.

Беше най-дългата нощ в живота й.

Малко преди девет сутринта на вратата се почука. Изтича да отвори с надеждата, че ще види Ник, смутено усмихнат, докато дава тъпи обяснения.

Не беше Ник. На вратата стоеше човекът от охраната — Джордж Бенедикт. Гледаше сериозно и мрачно.

Тя притисна ръка към сърцето си, внезапно затуптяло, и попита:

— Какво има?

Той й подаде черен смокинг с увехнала червена роза на бутониерата.

— Намерихме го в мъжката тоалетна на партера. На съпруга ви ли е?

— Да… да, мисля, че е негов. Не разбирам. Къде е Ник?

— Още не знаем, но това беше в джоба.

Мъжът протегна ръка и разтвори дланта си, в която проблесна дебела златна халка.

Тя взе пръстена и изпита ужас, когато прочете краткото посвещение: „Любов завинаги“, същите думи, които бяха гравирани и на нейната брачна халка. Задуши се, не можеше да отрони дума.

Халката беше на Ник, същата, която сложи на безименния му пръст, изричайки клетвата, че ще сподели живота си с него.

— О, не! — задъха се тя.

— Виждал съм и друг път да се случва — каза внимателно възрастният мъж. — Прибързана венчавка в параклиса на казиното, после човек отрезвее и…

Кайла усети съжалението в погледа му, но не се примири.

— Грешите. Сигурно бъркате нещо. Ник ме обича. Той пожела да се оженим. Идеята беше негова. Негова беше — повтори отчаяно.

Стисна халката, а кокалчетата й побеляха. Съпругът й не можеше да я зареже ей така… а дали пък не беше истина?