Хосе Мария Лопера
Подхлъзване

Девет вечерта през този жарък

ден на Юли. Вторник, шести.

Въздухът е душен и бурята

оловно посивява блясъка на хоризонта.

 

Вече не ранява варта ретините

и керемидите остават без отдих

в изтощената клада на залеза.

 

Припрените лястовици търсят

клонак на акация или ела,

да украсят в зелено крилати сънища.

 

Аз бързам да ловувам звезди

и изброждам завета на сенките

с ръце, предразположени за ласка

и с отворена към сияен светлик душа.

 

Тъй като е прекалено голяма, оставям Сириус

да проблясва синьо-бяла. Алдебаран

ме заслепява с оранжевия си блясък…

 

И тичам и скачам, и плувам из моя всемир

като светлина в свечерената сянка…

 

Докосвам звезда-любов, украсяваща човката

на заспалия гълъб сред цитрусови цветчета.

Подхлъзвам се, падам връз него и той излита.

 

Утро, ще се прицели великолепно слънце

в черния хоризонт на моя дух…