Метаданни
Данни
- Година
- 1917 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 2,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Петър:
Някога живял си крал,
бил спокоен и честит,
до насита пил и ял,
но на слава не бил сит.
И сетил се той веднаж
да опита своя меч,
но със всичкий си багаж
той бил пратен надалеч.
Вярвам, сещате се веч,
че това е Петър ваш.
Фердо:
През един нещастен ден
врачка зла дойде при мен
със усмивка на уста
и предсказа мене тя,
че на гордия Балкан
аз властител съм избран,
и повярвах й тогаз
и станах сега кат вас.
Никита:
Сред високи планини
криел се един палат
и в дълбоки старини
там, макар и не богат,
животувал един крал.
Вино бистро кат кристал
до насита тамо пил
и доволен доста бил.
Но тоз старец белобрад
със магарешки инат
бил от бога надарен,
затова той един ден
(и за някоя пара)
с лоши хора се събра.
Той стои пред вази днес
дрипав, гладен и злочест.
Алберт:
Няма що да казвам аз,
щом съм днеска пред вас,
значи страдам за това,
че съм с кухичка глава…