Маркиз дьо Сад
Жюстин или Неволите на добродетелта (2)

На добрата ми приятелка

Да, Констанс, към теб отправям тази творба; ти, която си образец и гордост за своя пол, съчетала в себе си чувствителната душа с верния и просветен разсъдък; само ти би могла да познаеш насладата от сълзите, които изтръгва обречената на злочестини Добродетел. Презираща софизмите на разврата и безбожничеството, в непрестанна борба с тях чрез дела и чрез слово, зная, че можеш да не се боиш от софизмите, които настоящата история съдържа поради характера на някои персонажи в нея; цинизмът на отделни щрихи (смекчен, доколкото това е възможно) също няма да те ужаси, само Порокът, когато усети, че е разобличен, надава викове на престорено възмущение веднага щом бъде нападнат. Процесът срещу „Тартюф“ бе организиран от лицемерните набожници, този срещу „Жюстин“ със сигурност ще бъде дело на развратници. Аз никак не се страхувам от тях; моите мотиви, които ти ще разбереш, няма да бъдат опровергани, твоето мнение струва повече от славата и след като хареса на теб, моята творба или ще хареса на всички, или ще трябва да се примири с посегателствата на цензурата.

Целта, която си поставя този роман (не чак толкова роман, колкото би могло да се помисли), е несъмнено нещо ново; превъзходството на Добродетелта над Порока, отплатата за доброто, възмездието за злото, това е обичайният път, по който поемат всички творби от този род; може би е редно той да бъде извървян още веднъж?

Ала да покажеш как Порокът тържествува навсякъде, а Добродетелта е негова жертва; да представиш една клетница, която странствува от нещастие към нещастие, играчка на безчестието, предмет на всички видове разврат; прицел на най-варварски и чудовищни страсти; залъгвана с най-дръзки и ловки софизми, преследвана от най-примамливи съблазни, от най-непреодолими изкушения; противопоставила на толкова превратности, на толкова беди, на толкова поквара само една чувствителна душа, вродена чистота и много храброст; с една дума, да прибегнеш до крайно дръзки описания, необикновени положения, ужасяващи максими, въздействуващи фрески само за да дадеш един изпълнен с най-висока нравственост урок, какъвто човечеството не познава, това е, трябва да се признае, постигане на целта по един съвсем неотъпкан до днес път.

Успял ли съм, Констанс? Една сълза в очите ти ще реши моя триумф. След прочита на „Жюстин“ ще кажеш ли; „О, колко горда се чувствувам, че след толкова картини на злодеяния обичам Добродетелта! Колко по-възвишена е тя след сълзите! Колко по-прекрасна поради нещастията!“

О, Констанс, произнеси тези думи и моето дело ще бъде увенчано.