Включено в книгата
Оригинално заглавие
Justine ou les malheurs de la vertu, (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 22 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2011 г.)

Издание:

Донасиен-Алфонс-Франсоа маркиз дьо Сад. Жюстин или Неволите на добродетелта

Френска, първо издание

Превод: Красимир Петров

Предговор: Ивайло Знеполски

Редакционна колегия: Александър Муратов, Александър Шурбанов, Богомил Райнов,

Божидар Божилов, Вера Ганчева, Владимир Филипов, Димитър Методиев, Емил Георгиев,

Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Леда Милева, Любомир Тенев,

Людмила Стефанова, Петър Динеков, Светозар Златаров, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Редактор: Бояна Петрова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Кристина Илиева

ДФ „Народна култура“ — София, 1993 г.

ISBN: 954-04-0047-3


Бележка на издателя

За да привлекат вниманието, някога нашите предци разказвали за магьосници, зли духове и всевъзможни приказни герои, на които те можели да си позволят да припишат пороците, необходими за действието на техните романи. Ала тъй като за нещастие на човечеството съществува една група хора, у които опасната склонност към безпътство води до злодеяния, не по-малко ужасяващи от тези, които според древните автори са извършвали митичните людоеди и великани, защо да не предпочетем действителността пред измислицата? А и защо да се лишаваме от най-прекрасните драматични ефекти само поради боязън да разкопаем тази жила? Ще се стъписаме ли пред разкриването на престъпления, които сякаш завинаги е трябвало да останат забулени в мрак? Уви! Та кой в наши дни не знае за тях? Слугините ги разказват на децата, развратните момичета разпалват чрез тях въображението на своите поклонници, а поради осъдителна непредпазливост магистратите в името на една криворазбрана любов към реда мърсят с тях аналите на Темида. Какво би могло да спре автора на романи? Не разполага ли той с всички възможни пороци, с всички престъпления, които въображението може да допусне? Няма ли право да ги опише всичките, за да отблъсне хората от тях? Горко̀ на тези читатели, които картините в „Жюстин“ биха могли да покварят! И нека не ни обвиняват за това; по който и път да бяхме поели, това нямаше да ги направи по-добри: има хора, за които дори добродетелта е отрова.

 

 

О, приятелю! Разцветът на престъплението е като мълнията, чийто измамен огън осветява за миг небето, ала само за да изпрати в бездната на небитието клетника, когото е заслепила.