„Спирка на хоризонта“ със сигурност ще достави удоволствие на ценителите на Ремарк. Хората, които за пръв път ще се срещнат с този автор, може би е по-добре да започнат с някоя от другите му, по-известни, по-зрели и по-завършени творби.
Ремарк няма навършени 30, когато публикува този роман. Въпреки това потенциалът на бъдещия брилянтен стилист, майстор на естетизираните диалози, се вижда отчетливо. Удоволствие от четенето носи дори само факта, че ценителят може да усети как само за година-две тези възможности са овладени и превърнати в един от най-изящните стилове на писане в съвременната литература. Тук нещата до голяма степен са фрагментарни, разхвърляни, на моменти изпуснати от контрол или дори ’надребнени’. Но езикът е очарователен!
„Живот на заем“, едно от най-харесваните от мен произведения на Ремарк е своеобразен римейк на „Спирка на хоризонта“. Или, може би, по-точно е да се каже: вариация на темите, интерпретация много по-силна от първоначалния ескиз.
За мен тук има и една загадка: Защо в късното си произведение авторът е решил да използва същото име, Лилиан Дюнкерк (Дънкърк) за една друга, доста различна героиня.
Докосването до ранното творчество на големите майстори Рафаел и Пикасо, винаги е будило у мен възхищение. Сега при тях добавям младия Ремарк — нюансиран и виртуозен.
Добрият вкус е толкова рядко срещано явление.
Съгласен съм донякъде с „нт“. За мен тази книга е много далеч от великия автор — ранно произведение е тя.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.