Ран Босилек
Сполука

Имало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си:

— Бате, парите държат света. Без пари няма сполука.

— Не — казал другият брат. — Сполуката докарва парите.

— Пари ми дай ти, пари! Сполуката сама ще дойде!

— Не е така. Ако не дойде Сполуката, ще има дълго време да чакаш парите.

Тоя казва тъй, оня инак — най-сетне братята решили да изпитат кой е прав. Взели пари и тръгнали на път. Вървели, вървели, стигнали в едно село. Изпитали кой е най-бедният селянин. Повикали го, дали му петдесет жълтици и рекли:

— Вземи тези пари и подкупи Сполуката, да ти тръгне на добре.

Сиромахът се зарадвал. Тръгнал си към къщи. Срещнала го русокоса жена. Попитала го:

— Къде отиваш, човече?

— Отивам да подкупя Сполуката — отговорил бедният селянин.

— Ето нося петдесет жълтици.

— Сполука с жълтици не се подкупва — рекла жената, — ами купи нещо за децата. А жълтиците скрий в калпака.

Сиромахът купил един дроб да занесе в къщи, а другите пари скрил в калпака.

Като вървял по пътя, един гарван захвърчал над главата му.

— Га-га-га! — грачел гарванът.

— Не е за тебе дроба-а! — отговорил сиромахът и скрил дроба под дрехата си.

Но гарванът се спуснал, грабнал му калпака и отлетял, та се не видял…

Минало се какво се минало, двамата братя пак дошли в селото. Искали да видят що е направил сиромахът с парите. Той им разказал как му грабнал гарванът калпака. Братята му дали сто жълтици и рекли:

— Вземи тия пари и подкупи Сполуката.

Сиромахът взел жълтиците в ръка и си тръгнал за дома. Срещнала го пак русокосата жена и го запитала:

— Какво стискаш в ръката си?

— Жълтици — отговорил сиромахът.

— Защо ти са тези жълтици?

— Дадоха ми ги едни хора да подкупя Сполуката.

— Ех, човече! Не разбра ли? Сполука с пари не се подкупва. Скрий парите в къщи! После ще те науча как ще намериш Сполуката.

Сиромахът взел парите, отнесъл ги в къщи и ги скрил в едно гърне с трици.

Еднъж сиромахът отишел на пазар. В това време край къщата му минал ябълкар.

— А ябълки, а! — викал ябълкарят.

Чули го децата на сиромаха. Поискали от майка си да им купи ябълки. Тя дала триците с гърнето и взела ябълки. Дошъл си сиромахът, потърсил гърнето — няма го.

— Де е, жено, гърнето?

— Дадох го на ябълкаря. Взех на децата ябълки.

— Де е ябълкарят?

— Отиде си.

Ахнал, викнал сиромахът, хукнал да стигне ябълкаря. Тук ябълкар, там ябълкар — няма го. Сякаш в земята потънал…

Дошли пак братята. Разказал им сиромахът какво направил с парите. Те му дали два куршума и му рекли:

— На ти тия два куршума: единият за тебе, другият за Сполуката.

Сиромахът взел куршумите. Тръгнал си. Срещнала го русо косата жена. Попитала го:

— Какво носиш в ръка, човече?

— Куршуми.

— Защо ти са?

— Дадоха ми ги едни хора. Един куршум за мене, другият за Сполуката.

— Сполуката куршум не я хваща! — рекла жената. — Пък и ти не си луд да се убиваш. Слушай сега как ще намериш Сполуката! Ще излееш още сто куршума. Ще оплетеш дълга мрежа. Ще вържеш куршумите о мрежата и ще хвърляш девет деня наред в морето. На деветия ден ще хванеш Сполуката.

Работил сиромахът. Мъчил се. Спечелил малко пари. Купил олово. Излял куршуми. Пак работил сиромахът, мъчил се. Спечелил още малко пари. Купил конци — изплел мрежа. Вързал куршумите о мрежата. Отишел край брега. Девет деня хвърлял мрежата в морето. Нищичко не хванал. На десетия ден вечерта хвърлил за последен път. Извадил мрежата. Що да види! Златна рибка.

Занесъл я на жена си. Тя я разпрала да я сготви. Но от рибата извадила безценен камък, който греел като слънце. Погледнал го сиромахът и подскочил. В безценния камък видял образа на русокосата жена, дето го бе научила как да хване Сполуката.

— Не се плаши, човече! — продумал с човешки глас безценният камък. — Сполуката ти е в ръцете. Занеси ме на царя.

Сиромахът занесъл безценния камък на царя и рекъл:

— Царю честити, на ти тоя безценен камък. Девет деня хвърлях мрежата в морето. На десетия ден хванах една златна рибка. А в рибката намерих тоя камък.

Царят взел камъка и попитал сиромаха:

— Какво искаш за тоя камък?

— Каквото ми дадеш, царю честити.

Тогава царят му рекъл:

— Девет дена ще вървиш и колкото земя изходиш, все твоя ще бъде. На тая земя цар ще станеш.

Както казал царят, така сторил сиромахът. Станал цар.

Тръгнали пак двамата братя да видят какво е направил сиромахът. Като минали край двореца на новия цар, той ги видял от прозореца. Пратил да ги повикат.

Братята, като видели, че сиромахът станал цар, смаяли се. А той се усмихнал и казал:

— Какво? Чудите се как съм станал цар, нали? Сполуката ме направи.

— Видиш ли? — рекъл големия брат на по-малкия. — Сполуката всичко може.

— А как подкупи Сполуката? — попитал малкият брат. — С пари, нали?

— С работа и мъка! — отговорил царят.