Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Публикация:

— „Ние, алтернативата“, бр. 5/2009 г.

История

  1. — Добавяне

В края на 18 в., след дълго тутане, кралят на Испания издава заповед. С нея се забранява изхвърлянето на боклука по улиците на Мадрид. Привърженици на съществуващия до този момент ред сбърчват чела и сътворяват теория в защита на доброто старо време. Според тях, липсата на изпарения от боклука ще разреди опасно градския въздух. Организмите на гражданите ще станат уязвими откъм заболявания, свързани с този, така неприемлив, по-чист, но рядък въздух. Кралят е издал заповедта под натиска на свои фаворити. Затова ги сръчква да се отдумат. Те сътворяват контратеория, в защита на новаторската стъпка на Негово Величество. Наистина е опасно да се диша рядък въздух, но мадридския въобще не е такъв. Защото е добре уплътнен от пушека на фабричните комини.

Както се казва, научно звучащите теории за дебили по бащина и майчина линия, не са от вчера. И въобще не са български патент. Получава се като във вица за преполовената бутилка. Песимистите имат основание да твърдят, че бутилката е наполовина празна, т.е., дебели са не само българите, а въобще — хората. Оптимистите пък могат да контрират с постановката, че все пак, бутилката е наполовина пълна. Без да се напряга особено, един средно интелигентен човек може да изреди поне двайсет държави, на които шишето им я има две капки вода на дъното, я няма. А нашата бутилка е все пак, наполовина пълна.

Както се оказва, научно звучащите теории за дебили по бащина и майчина линия, са теории демократични. Те са предназначени както за интелигента, така и за каруцаря. Който не вярва — да се замисли има ли особена разлика в стандарта на живот на двете категории люде.

Преди водоразделната дата 10.11., Тато, лека му пръст, с ведра усмивка ни правеше масова хипноза с все нови и нови аргументи за това, че нашият въздух е достатъчно плътен. Тук-там някои помърморваха с подтекст за боклука, но биваха контрирани, че сме индустриална държава, та страшно няма.

Какво се случи след водоразделната дата?

Първият демократично избран президент Петър Младенов ни увери, че навлизаме в нова ера „втори 9-ти септември“. Човекът искрено мислеше, че в ушите на българина, датата 9 септември звучи все пак приемливо. На този ден не се работи и се ядат кебапчета. В двугласно пеене с другаря си Андрей Луканов, той обеща масово щастие за бъдните поколения.

Петър остана в история като „танкиста“ и изхвърча по допирателната. Андрей драска като котка по ламаринен покрив и все пак падна от него. За по-сигурно, го и гръмнаха.

След анемично междуцарствие, младият Жан заклейми празноговорящите. С убедително звучащата постановка, че вече не трябва да слушаме бърборковците, а икономистите. Възглави правителство уж за многая лета. И също падна от покрива — Иван му подля вода. Е, поне не го гръмнаха…

После дойде Иван. С малка предизборна преднина, но завинаги. Той успя да се задържи нависоко цял мандат. Остана безкрайно учуден, защо не го поканиха и с втори. Продължава да се чуди и с днешна дата. В по-интимен кръг обяснява, че българинът си е такъв, глупав. И не съумява да идентифицира тоя, които се мъчи да го направи модерен. А трябва и ръка да му целуне, и мандат да му даде…

Симеон бе изнесен на покрива на ръце. Ако не друго, оттам успя да си заплюе имоти, за които ловки юристи доказаха, че са му бащиния. Като истински цар-демократ, си слезе сам по стълбата, когато се разбра, че глупавите българи не искат и него. Никой и не помисли да го гърми.

С червена роза на ревера на черното рокерско яке, Сергей също обеща да осее пътя с цветя и рози. Цветята и розите се оказаха сено, и то бодливо. Накрая и Сергей направи учудена физиономия като Иван. Слезе сам по стълбата, оценявайки скромно управлението си като успешно за България.

То, така си го оценяваха всички. И падналите от покрива, и слезлите сами по стълбата. Явно, при нашите политици празно няма. Да се чудиш само, защо сме в края на класацията по всички показатели на ЕС…

Всъщност, няма нищо за чудене. Докато нашите управляващи продължават да ни подхранват с теории за дебили, ще продължаваме да се въртим като омагьосани около боклучарски проблеми. Просто е. Мръсният политически въздух, какъвто и да е той, е вреден.

Който се качи нависоко, трябва да мисли не толкова за боклука, а за въздуха…

И за слизането от покрива…

Край