Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Great Minimum, ???? (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Добромир Кралчев, 2008 (Свободен лиценз на Добромир Кралчев)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- moosehead (2011)
Източник: https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=197501 / http://free.hit.bg/dklib/Gilbert_Keith_Chesterton____Poems_translated_BG.pdf
Лиценз
Издателят поставя това издание под лиценз, близък по дух до GNU FDL; а именно: позволява свободното възпроизвеждане, разпространение и променяне на изданието или части от него при следните ограничения:
— да бъдат указвани имената на автора и преводача;
промени в текста могат да бъдат внасяни само при условие че лицето, което ги е внесло, укаже направените промени и своето име, така че промените да не бъдат свързвани с имената на автора и преводача;
— изданието, части от него и всички производни разработки могат да бъдат разпространявани само под настоящия лиценз; нарушителите на това изискване губят автоматически правата си по настоящия лиценз; обаче правата, придобити от други лица, се запазват;
— всеки, който разпространява това издание или части от него под каквато и да е форма, е длъжен да даде на получателите всички права по настоящия лиценз и да ги уведоми за това изрично.
Думата „свободно“, употребена по-горе, означава „без други ограничения освен изброените“. Тя не значи „безплатно“: всеки има право да разпространява това издание или части от него било безплатно, било срещу заплащане, като заплащането е за самия акт на разпространение.
Издание
Гилбърт Кийт Честъртън
Стихотворения
Националност английска
Първо издание
Оформление и предпечатна подготовка: Добромир Кралчев, 2008
Печат: Мантек ООД
Издател: Добромир Кралчев, 2008
Излязла от печат на 29.08.2008 г.
История
- — Добавяне
Не е малко, че скърбял съм, както хората скърбят.
Не е малко, че съм помнил своя дълг дори в съня.
Не е малко, че съм бдял, когато всички хора спят,
и че съм видял звездите, непознати за деня.
Не е малко, че съм вдъхнал розовият аромат,
нищо че е по-нетраен от мира на нощи две.
Не е малко, че съм чувствал жажда и копнеж, и глад,
щом веднъж съм ял от хляба на самите богове.
Аз познавах те и помня твоя лик незабравим,
храбър като боен призив, с мъдра смелост озарен —
бяла лилия пречиста… Спомен светъл и любим…
Туй не беше никак малко… Но отиде си от мен.
Не е малко, че прославих туй, що хули глас страхлив —
бисера, презрян от други и захвърлен сред калта —
древния опасен порив, тъй възвишен, причудлив.
Аз по-стар съм от небето и по-мъдър от света.
В дни на глупав моден присмех, безпощаден и суров,
тъй преситени с наслади без надежда и стремеж,
в свят на догорели страсти и отлитаща любов —
не е малко, че повярвах в искрения си копнеж.
О, блазе ни: ние чухме с наште собствени уши.
Да, блазе ни: ний видяхме с наште собствени очи.
Вече нека смърт ме грабне от света желан и мил.
Та какво, ако ме няма? Не е малко, че съм бил.