Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Song of Quoodle, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Свободен лиценз на Добромир Кралчев)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Форматиране
moosehead (2011)

Източник: https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=197501 / http://free.hit.bg/dklib/Gilbert_Keith_Chesterton____Poems_translated_BG.pdf

Лиценз

Издателят поставя това издание под лиценз, близък по дух до GNU FDL; а именно: позволява свободното възпроизвеждане, разпространение и променяне на изданието или части от него при следните ограничения:

— да бъдат указвани имената на автора и преводача;

промени в текста могат да бъдат внасяни само при условие че лицето, което ги е внесло, укаже направените промени и своето име, така че промените да не бъдат свързвани с имената на автора и преводача;

— изданието, части от него и всички производни разработки могат да бъдат разпространявани само под настоящия лиценз; нарушителите на това изискване губят автоматически правата си по настоящия лиценз; обаче правата, придобити от други лица, се запазват;

— всеки, който разпространява това издание или части от него под каквато и да е форма, е длъжен да даде на получателите всички права по настоящия лиценз и да ги уведоми за това изрично.

Думата „свободно“, употребена по-горе, означава „без други ограничения освен изброените“. Тя не значи „безплатно“: всеки има право да разпространява това издание или части от него било безплатно, било срещу заплащане, като заплащането е за самия акт на разпространение.

Издание

Гилбърт Кийт Честъртън

Стихотворения

 

Националност английска

Първо издание

 

Оформление и предпечатна подготовка: Добромир Кралчев, 2008

Печат: Мантек ООД

 

Издател: Добромир Кралчев, 2008

[email protected]

 

Излязла от печат на 29.08.2008 г.

История

  1. — Добавяне

Нима без носове са

чедата на Адам?

Та розата ухайна

е гатанка безкрайна,

непостижима тайна

за всеки ум голям.

 

Нима без носове са?

Нима не чувстват как

под плътната завеса

на черен нощен мрак

изконно достояние

ограбва им врагът?!

Дори едно ухание

не смеят да спасят!

 

Като вода лъчисто,

по-храбро от пръстта,

като росата чисто,

по-свято от смъртта —

незримо като всички

най-истински неща.

 

Повѐя свеж, кристален

на зимната гора,

лъха̀ солен, печален

на бурните моря,

дъха̀ тих на целувката

с беззвучния й глас,

и онзи — на преструвката —

създаде Бог за нас.

* * *

И Кудел пита смаян

все този стар въпрос:

Нима без носове са?

Нима без носове са?

Човешки род окаян,

едничък си без нос!

Край