първата трилогия беше по-хубава, но и тази не е лоша. Като цяло — много мелодраматизъм и адсик много клишета. ОТношенията на Фиц постоянно се сравняват с някой друг герой например Бъбирч — Ричарин и жена му — Бърич — Фицрицарин и жена му (където ролите сеобръщат) Фиц и двамата младежи Хеп и Пъргав, където той посвоему прилича на Бърич, а тена него самия, Предан — като контрапукт на Искрен и застаряващия Сенч — като контрапункт на Умен. (Не) Търпение — Рицарин и итношениета му с Кетрикен която вижда в него своя мъж Искрен. Дори Моли като контрапункт наистинскта майка на Фиц, а като нейнт такъв — Копривка….и още и още. Както казах има досат баналности и немалак доза мелодраматизъм, но като оставим настрана поредицаат е приятан за четене.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.