Мейв Харън
Телевизионна афера (1)

1

Докато лежеше на голямата спалня, Алегра Бойд наблюдаваше как съпругът й Мат събува чорапите си с едната ръка, защото с другата крепи вестника, отворен на спортната страница, после ги пуска на килима, където щяха да се въргалят, сякаш невидими за този мъжкар-шовинист, до момента, в който тя или госпожа О’Шок — тяхната домашна помощничка-ирландка — не ги вдигнат.

Все така погълнат от описанието на чудодейната защита на отбора на Спърс, той смъкна гащетата си и придърпа от леглото горнището на памучната пижама. Бе настоял да му купи поне дузина от този модел, но в различни разцветки, а обличаше само горната част, така че топките му надничаха закачливо и предизвикваха взривове от кикот у двете им поотраснали дъщери и укорителни погледи от страна на госпожа О’Шок, заета с гладенето.

Той се мушна в леглото и наблюдавайки го, Али усети прилив на нежност. Запита се как ли биха реагирали почитателките му, ако видеха водещия номер едно на дискусионни предавания в Британия без долнище на пижама. Би им харесало без съмнение. Неговата секретарка й бе казала веднъж, че съдържанието на пощата на Мат би накарало да се изчерви и Чичолина. Али поклати глава и събра разпилените му дрехи с ясното съзнание, че би следвало да му каже сам да го направи. Слава богу, че най-добрата й приятелка Сюзи не присъстваше на сцената. Сюзи непрекъснато я обвиняваше, че се държи като изтривалка.

Тъкмо натикваше мръсните дрехи в коша, когато Мат вдигна поглед от вестника и се усмихна.

— Идваш ли? — запита, потупвайки съблазнително леглото до себе си.

Али отвърна на усмивката. Мат бе вече на четиридесет, но възрастта му отиваше, даже добавяше ново очарование към дяволитото му излъчване, заради което изглеждаше толкова добре на екрана. А освен него — и онази закачлива искрица в сините му очи. Мат Бойд определено не бе от типа съвременен мъж. Всъщност бе типичен представител на мъжа от памтивека. И зрителите го обожаваха. На зрителите, разбира се, не им се налагаше да живеят с него.

— След минута — тя се наведе, за да го целуне, преди да се измъкне през съседната врата, за да се съблече.

Щом влезе в банята, Али смъкна сутиена на кръста си, завъртя го бързо, така че кукичките да дойдат отпред, и го разкопча. Така я бе научила майка й, когато бе на тринадесет, и по неведоми причини тя действаше по същия начин дори и на тридесет и осем. Обикновено не се впечатляваше от такава дреболия, но тази вечер, застанала пред огледалото, я забеляза.

Защо майка й не я бе научила да го разкопчава отзад, със съблазнителна извивка, превзета като Мерилин Монро? Не че вече имаше значение, тъй като от месеци насам се събличаше тук, в банята. Погледна в огледалото и се почуди защо ли. Тялото й все още беше стегнато, като се изключат леките бричове по бедрата й и малко увеличената талия. Дългата й до раменете коса си бе все тъй лъскава и кестенява със съвсем малко помощ от „Л’Ореал“. Като тийнейджър използваше ютия, за да я изправи, но сега й доставяха удоволствие нежните вълни, които прикриваха промъкналите се около очите й бръчици. Мат все повтаряше, че очите й, искрящо синьо-зелени, са най-красивото у нея. Бръчките не я дразнеха. Те се бяха появили от смях, не от разочарование. И светлата й кожа се бе изпъстрила с лунички от ранното слънце, на което се бяха изложили тази година. Така или иначе, беше й неудобно да се показва. Може би заради всички онези екстравагантни млади жени, които прииждаха в телевизията, сякаш щеше да се провежда конкурс за Мис Свят. Ала имаше и нещо друго. Напоследък между нея и Мат се бе зародило отчуждение, а Мат често бе раздразнителен и мрачен по необясними причини.

 

 

Но не и тази вечер. Може би тази нощ щяха да възродят предишната нежност. Сети се за приканващия израз в очите му, изми набързо зъбите си и прокара гребен през косите си. Пръсна малко парфюм зад ушите и дъхна с длан пред устните си. Свежа мента. Усмихна се и влезе в спалнята.

Всичко това й бе отнело не повече от минута-две. В леглото Мат продължаваше да стиска здраво вестника. Но като се наведе да го целуне, забеляза, че очите му са затворени и той спи дълбоко.

Внимателно измъкна вестника от ръцете му и докосна с устни неговите, усещайки познатото бодване на мустаците му по брадата си. Мат отказваше да ги обръсне, защото му допадаше небрежната им войнственост, въпреки мърморенето на служителите от гримьорната.

Посегна за нощницата и с известен срам установи, че не изпитва болка от неудовлетворено желание, а по-скоро облекчение. Сега можеше да дочете книгата си.

 

 

Три пъти седмично, в продължение на повече от десет години, Мат Бойд бе доказвал, че е кралят на телевизионните интервюта. По-млади, по-чевръсти съперници се бяха появявали и си бяха отивали, но Мат бе устоял през цялото време. На зрителите им допадаше това, че той действително изслушва събеседниците си и все пак набързо поставя на място претенциозните фукльовци със знаменитите си сухи остроти. Сякаш винаги знаеше какво искат да разберат хората пред екрана и дръзко задаваше точния въпрос. И успяваше някак си да се отърве безнаказано. А най-важното бе, че звездите се чувстваха в безопасност в ръцете му. Пък на техните имресариа им харесваха отчетите за броя на зрителите на шоуто.

Много хора си мислеха, че познават Мат добре. Али — съпругата му, Стивън Картрайт — програмният директор, също и Бърни Лонг — изпълнителният продуцент на шоуто. Но имаше нещо, което никой от тях не знаеше.

Мат Бойд започваше да се отегчава.

 

 

Мат оглеждаше студиото, докато звукооператорът поставяше микрофоните. Ненавиждаше новия декор. Люляк и маргарити и отгоре на всичко огромен неонов надпис: „Шоуто на Мат Бойд“.

По този начин, помисли си Мат, потрепервайки, изглеждат навярно гей клубовете и дискотеките.

Размени шега с оператора на четвърта камера и запрелиства сценария за вечерта. Обичайната схема. Първо, някой си никой Анди Грийн, проскубан „актьор“ във второстепенен сапунен сериал, нает, за да позира гол до кръста с краставица в панталона си. Шансът той да каже нещо поне малко интересно бе нищожен. Следваше знаменитост от средна ръка, Линзи Уотсън, рок журналистка с остър език и склонност към игрички с момченца, евентуално по-забавна от Грийн. Но само в трезво състояние.

И най-накрая Звездата, или този, който минаваше за звезда в ерата, когато всяка знаменитост в града неотменно обикаляше сутрешните предавания, дневните и вечерните дискусии и даваше интервюта, докато накрая зрителите научаваха повече за нея от собствената й майка. Ала определено им пукаше по-малко. Тази вечер наред бе Йон Лийтън, последното издигнато келеме на Холивуд. Само на двадесет и две, той вече можеше да претендира за три милиона на филм, въпреки репутацията си на трудна особа, която на всичкото отгоре се взима много на сериозно.

Звукооператорът бе готов за пробите. Мат се ухили цинично.

— Продуценте, продуценте, отвъд стената — той размаха сценария и продължи с ясен и отчетлив глас в микрофона, за да го чуват всички в техническата зала: — Кой е най-тъпият гост от тримата на земята?

Асистентката на пулта се изкикоти нервно и се обърна назад към стъклената преграда, зад която звездите обикновено изчакваха реда си. Анди Грийн бе там, но за щастие думите на Мат бяха минали покрай ушите му, защото бе зает да съзерцава собствената си снимка в списанието „На чашка кафе“.

— Какво, по дяволите, го е прихванало Мат? — излая Бърни Лонг, изпълнителният продуцент.

— Кой знае — повдигна рамене асистентката, като едва сдържаше смеха си. Мат й харесваше. Той се отнасяше с нея като с човешко същество. А Бърни Лонг я възприемаше като нещо средно между другарче за спалнята и кафе машина.

Белинда Уайът, режисьорката за деня, отметна ядосано дългите си коси.

— Е, най-добре ще е да се стегне. След две минути сме в ефир.

Белинда затвори очи и изруга тихичко. Тя бе нова в шоуто, но твърдо решена да докаже, че е по-добра от двамата мъже, с които се редуваха през седмицата. Ала честно казано, проклетият Мат Бойд вече й лазеше по нервите.

От няколко седмици с него бе станало трудно да се работи. Бе станал рязък по отношение на гостите. А от време на време дори и груб. Ако питаха Белинда, тя би го уволнила и би назначила някой друг.

— Една минута до ефир — напомни асистентката и започна да брои. — И… шапката — зазвуча познатата тема за началото на „Шоуто на Мат Бойд“.

Следващите петнайсет минути Белинда наблюдаваше с нарастващо раздразнение как Мат претупва първите две интервюта. Когато Анди Грийн, сапунената знаменитост, се впусна надлъж и нашир да обяснява какво изпитание и тормоз е да бъдеш мегазвезда, Мат едва сподави прозявката си.

— Боже господи! — Белинда вдигна очи към небето и се обърна към Бърни: — Защо, по дяволите, още го държиш на екрана?

Асистентката я изгледа кисело. В този момент координаторът на гостите прекоси залата с пулта и поведе Йон Лийтън към студиото, представяйки го пътьом на Белинда и Бърни. Лийтън не ги удостои с внимание. Спря близо до вратата и се облегна на стената.

— О, мили боже! — прошепна Белинда, като отказваше да повярва на лошия си късмет. — Той е къркан.

Щом чу музиката от последния филм на Йон Лийтън, Мат се изправи.

— А сега, моля, приветствайте последния гост — той се огледа наоколо в очакване и съзря залитащия Лийтън, който елегантно се строполи на дивана.

Стомахът на Белинда се преобърна и дланите й се изпотиха. Именно тя бе настоявала да поканят Йон Лийтън, а Мат се бе противопоставял, изтъквайки тъпотата и безпочвената му самонадеяност. Господи, защо не го бе проверила при пристигането? В такъв случай може би щеше да може да намери някой да го замести или да предупреди Мат. От ужас Белинда закри лицето си с ръце. Предстоеше им да запълнят още дванадесет минути от най-гледаното телевизионно време. Опитвайки се да запази самообладание, прехвърли резервните варианти. Можеха да затъмнят екрана и да вмъкнат диапозитив. Имаха и малко анимация за всеки случай. Но това щеше да означава унизително поражение. Полагаше усилия да погледне монитора пред себе си.

Без да губи и миг, Мат бе схванал ситуацията.

— О, горкичкият! — той се обърна към аудиторията с широка усмивка и очевидно се наслаждаваше на всяка секунда. — Има ли някой Алка Зелцер?

Бурята от аплодисменти и гръмогласен смях сякаш нямаше край. Белинда предпазливо разтвори пръсти и погледна през тях.

Всичко щеше да е наред. Мат нямаше да се провали. Щеше да го обърне на шега. Бавно, с надеждата, че никой не е забелязал държането й, тя се поизправи и започна да се отпуска.

— Попита ме защо държим Мат — Белинда усещаше язвителния поглед на Бърни Лонг като свредел в гърба си. — Е, сега знаещ. Защото Мат Бойд е най-добрият в този занаят.

Щом потекоха финалните надписи, целият екип се изправи на крака, за да поздрави Мат, докато агентът на Лийтън за връзките с обществеността притеснено го измъкваше от студиото. Белинда предположи, че няма да се присъединят към тях за обичайното парти.

Би трябвало да влезе заедно с останалите в студиото, за да поздрави и тя Мат, но се позабави в мрака на празната апаратна, сякаш събираше нещата си.

Вратата се отвори със замах и Мат застана на прага.

— Да си виждала Бърни?

Белинда вдигна очи, сконфузена от факта, че така го бе подценявала.

— Мисля, че влезе, за да те поздрави.

Мат се усмихна и отново отвори вратата.

— Мат… — гласът на Белинда неуверено заглъхна.

Той се обърна, изненадан от ненадейната й липса на самочувствие. Белинда смразяваше целия екип с острия си като бръснач ум и възкъсите си поли, които необяснимо защо не предаваха сексуални намеци, а, напротив, напомняха кое е абсолютно забранено. „Постфеминистка“ беше я нарекъл Бърни веднъж с намерението да я обиди. А Белинда се бе разсмяла.

— Просто исках да ти се извиня — тя отмести поглед, шумолейки със своя екземпляр от сценария. — И по-точно за Йон Лийтън. Трябваше да разбера и да те предупредя.

— Моментът ми достави удоволствие — Мат се ухили обезоръжаващо и тя разбра, че е искрен. — Беше по-интересен, отколкото когато е трезвен.

Очите им се срещнаха и Белинда за първи път попадна под въздействието на чара му.

— Освен това… — сега и в гласа на Мат се долавяше притеснение — … аз съм този, който трябва да се извинява. Напоследък съм непоносим.

— Така е — тя най-сетне му се усмихна. — Направо си ни трън в… очите.

Мат повдигна рамене и изведнъж стана сериозен.

— Знам — поколеба се за момент и като че ли се чудеше дали да продължи. — Проблемът е, че съм отегчен до смърт. Правя това шоу от десет години. Поне тази вечер имаше някакво предизвикателство — млъкна, осъзнал, че не е признавал това и пред самия себе си. Защо, за Бога, го споделяше с нея?

Ненадейно откри колко близко е тя до него и колко натрапчив е ароматът на парфюма й. Отдръпна се.

— Щом така усещаш нещата… — предизвикателството в тъмните й очи бе почти мъжко в прямотата си, но нюансът в провокацията й нямаше нищо общо със силния пол — … защо не направиш нещо по въпроса?

 

 

Али пристигна пред училището на Джейни и Джес петнадесет минути по-рано, за да е сигурна, че ще си намери място за паркиране, така че да я забележат. Не ги бе предупредила, че ще ги вземе, но денят бе прекрасен и тя бе решила да ги изненада с пикник. Часове наред бе приготвяла миниатюрните сандвичи с краставица и пекла любимите еклери на Джейни е шоколадов пълнеж. Сама си се усмихваше, докато сгъваше бялата покривка и подреждаше чашките и чинийките. Съвършените пикници бяха нейна страст. Винаги въздишаше по картинките в списанията, които показваха как се приготвя мус с пъстърва за четирима на фона на водопад. Дори слуховете, че лакират храната, за да изглежда по-апетитно по снимките, не убиваше фантазиите й.

Натисна бутона за сваляне на гюрука и си представи лицата им, когато се появят. От години не бяха правили истински излет. Щом първите ученички заизлизаха от сградата на „Хил Хол Скул“, облечени в бяло-кафявите си карирани униформи за лятото, Али изведнъж бе обзета от съмнения. Ами ако не искат да дойдат?

Жалко, че не можеше да се задоволи с етикета „Обядваща по ресторанти дама“, каквито бяха повечето от съпругите на знаменитости. Но на Али й се виждаше самият ад да се труфи и да отива в шикозни ресторанти, за да изяде три листа маруля и да пие само „Перие“, защото се предполага, че трябва да си красива и кльощава заради съпруга си. Последния път, когато й се наложи, бе жадувала да носи тениска с надпис: „Минералната вода е смърт“.

Али съзнаваше, че за това как се чувства в момента вината бе изцяло нейна. Така и не бе свикнала да се държи на разстояние от Джейни и Джес. Трудно е да си майка, особено когато има купища книги, които ти казват как да се грижиш за малките деца, ала никоя не споменава как да ги оставиш да живеят живота си, когато пораснат. Знаеш, че е наложително да поемат рискове, да се откъснат, да те забравят. Но никой не споменава каква болка причинява това и каква празнота зейва в твоя живот. По списанията жените като нея си имаха име — квачки върху празни гнезда. За миг завидя на Мат за всепоглъщащата го кариера. Почти не помнеше своята. Странно, като си помислиш, че и тя навремето бе телевизионна звезда, по свой скромен начин. Чела бе новините за Мид Уест Ти Ви. И при това я биваше.

Но дойдоха бебетата и тя заряза работата си. Когато Джес навърши две, й я предложиха отново. Да, идеята бе примамлива, но тогава се появи големият шанс за Мат и те се преместиха на юг, а после той бе прекалено известен и добре платен, за да си струва тя да започва работа. До този момент не бе съжалявала. Харесало й бе да отглежда децата си, да си бъде у дома заради тях — тя, твърдата скала в центъра на семейството си.

Но днес за първи път Али бе връхлетяна от страх. Мат беше особен и далечен напоследък, като се изключи онази нощ, в която бе имал желание да се любят. Някъде дълбоко в себе си, без да иска да го признае, знаеше, че той се отдалечава от нея. А и децата скоро нямаше да ги има.

— Хей, мамо! — викът на Джес проряза мислите й и тя вдигна лице с усмивка. — Какво правиш тук?

— Приготвих провизии за пикник — Али посочи кошницата на седалката до себе си. — Помислих си, че бихме могли да отидем някъде да похапнем.

— Ама нали ти казах тази сутрин — Джес изхлузи раницата от гърба си и я сложи на задната седалка с едва доловимо нетърпение в гласа си. — Отивам у Алис, за да чуем новата й касета на „Тейк Дет“ — чувство за вина помрачи лицето на Джес като облак, закриващ слънцето. — Да й кажа ли, че ще го отложим?

— Не, разбира се, че не — Али зачовърка страничното огледало, за да прикрие разочарованието си. — Къде е Джейни?

— Днес е сряда. Драмата. Няма да приключат преди шест.

Али се разсмя и протегна ръка към дъщеря си.

— Забравих. Колко съм глупава.

— Знаеш ли какъв е проблемът ти, мамо? — Джес се приведе напред под мъдростта на петнадесетте си години. — Нямаш си достатъчно занимания — без да забележи болката в очите на Али, тя яростно замаха към Алис. — Защо не вземеш да си намериш работа като всички останали майки?