Започнахме развитието на нов библиографски проект и активно търсим хора, които да участват в него и да помагат за обогатяването му.
Серия
Братята Брансън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Handsome Devil, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 51 гласа)
Сканиране
amcocker (2011)
Разпознаване и редакция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джоан Хол. Покореният изкусител

ИК „Арлекин България“ ЕООД, София, 1995

Редактор: Марияна Василева

ISBN: 954–11–0396–0


Първа глава

Имаше блестяща черна коса и искрящи зелени очи като на котка… А може би като на вещица.

Люк Брансън присви очи на светлината на залязващото слънце и се загледа в жената, седнала с кръстосани крака на застлания с плочи вътрешен двор.

Не одобряваше този тип жени — самоуверени, независими, дръзки, способни прекрасно да отстояват мнението си сред своите връстници, били те мъже или жени. Люк не одобряваше по принцип повечето жени, независимо какви бяха те. Признаваше, че всяко правило си имаше изключения, но беше уверен, че изключенията бяха твърде малко и се срещаха твърде рядко.

Имаше оправдание за неодобрението и презрението, което изпитваше към женския пол — една прекрасна, мила, любяща и грижовна жена не само прониза сърцето му с нож, но най-безжалостно го унищожи морално и физически, в резултат на което духът му попадна в мрачните дебри на огорчението и отвращението. После му нанесе и последния си съкрушителен удар — отне собственото му дете.

Оттогава изминаха цели шест години, но Люк продължаваше да вярва, че чувството му на антипатия към жените все още беше живо у него. Въпреки презрението, той не изпитваше угризение към тях, защото ги използваше за единственото нещо, за което смяташе, че са подходящи — за задоволяване на естествения му мъжки глад.

А сега тази жена, тази котка вещица се стори на Люк много по-подходяща от останалите за тази цел.

Селена Макинис беше изящна жена — дребна, изискана и зашеметяваща. Изглеждаше деликатна и нежна, почти като дете. Външният й вид обаче заблуждаваше.

Смехът й звънтеше в горещия и сух въздух, проникваше дълбоко в душата на Люк и караше сърцето му да тръпне.

По дяволите! Люк се размърда неудобно върху ниския пластмасов стол, запроклина наум и стисна още по-силно леденостудената метална кутия с бира. Вдигна бирата към устните си и отпи голяма глътка, но студената течност не успя да угаси пламналия в слабините му огън.

Желаеше я. По най-долния, по най-прекрасния, по всеки възможен за въображението начин. Копнежът се породи преди две седмици, когато за първи път зърна Селена. Оттогава насам този копнеж нарастваше неимоверно всеки път, когато я видеше отново.

И щеше да я има, закле се Люк и вдигна отново бирата към устните си. Единствените въпроси, които се въртяха в съзнанието му, бяха кога и къде ще стане това. Не мислеше как точно ще я спечели, понеже възнамеряваше да го направи, по какъвто и да е възможен начин. Беше напълно убеден в това. Люк знаеше, че жените го харесват. През шестте години, последвали развода му, не една жена му бе казвала, че прилича на прекрасен сатана. Тези думи подхождаха напълно както на външния му вид, така и на характера му. Люк не изпитваше възмущение от смисъла на тези думи. Тъкмо обратното, харесваше му.

Усмивка на предварително задоволство смекчи здраво стиснатите му устни. Скритите му зад слънчевите очила тъмни очи проблясваха от намеренията му, докато възбуденият му поглед се плъзгаше по дребното й съблазнително тяло.

А Селена предоставяше за оглед както на него, така и на всеки друг, голяма част от стройното си тяло. Тя беше облечена, или почти облечена, с дрехи, за които Люк беше започнал да мисли, че са работната й униформа — къси шорти и памучен пуловер без ръкави. Шортите й бяха яркочервени, а доста разголеният пуловер — крещящо жълт. На застлания с плочи двор зад нея, до големия й сак от тъмен джинсов плат, стояха забравени сандалите й. Съблазнителните й голи крака изглеждаха невероятно дълги в сравнение с височината й, която беше не повече от метър и шестдесет.

Като се опита да охлади разгарящия се все повече у него плам, Люк си разреши да разгледа с най-голямо удоволствие краката на Селена — от изящните глезени до гладките като коприна бедра. Скритите му зад тъмни очила очи се спряха върху възбуждащата гънка на алената материя, покриваща нежната подутина между бедрата. Той отпи от затоплящата се вече бира и отклони поглед от центъра на своето желание. Отмести неспокойно поглед, но установи, че се е вгледал в подутината, която освободените й от сутиен гърди оформяха под тънката памучна материя. Подобно на цялото й тяло и гърдите й бяха малки, изящно оформени и прелестно съблазнителни. Люк изпи остатъка от бирата си, след като погълна с очи зърната на гърдите й, наболи предизвикателно меката тъкан на пуловера. Смачка несъзнателно празната вече бирена кутия и вдигна поглед към лицето й. Тялото му застина, а очите му се присвиха зад тъмните очила.

Обрамчено от дълга до кръста блестящо смолиста коса, лицето на Селена бе зашеметяващо. Имаше деликатни черти и мека кожа. Малкият нос отговаряше напълно на идеално оформените й пълни устни. Зелените очи придаваха на прекрасното й лице загадъчна дълбочина, в която Люк копнееше изцяло да се потопи.

Селена се засмя, а Люк изпъшка. Устните му се свиха в неумолима решителност. Копнееше за усмихващите й се устни, искаше да ги вкуси, да ги грабне, да изсмучи цялата им сладост. И това трябваше да стане скоро, в противен случай щеше да изгуби ума си от изпепеляващото го желание. Безсилието просто го убиваше. Люк хвърли празната бирена кутия във варела от масло, пригоден за боклукчийско кошче.

— Още една бира, Люк?

С някакво странно чувство на облекчение Люк отклони вниманието си от обекта на разбунената си страст и го насочи към безгрижно отпуснатата фигура на своя домакин и работодател.

— С удоволствие.

Улови подхвърлената му кутия студена бира, отвори я и я повдигна.

— Благодаря, Уил.

По-възрастният мъж кимна.

— Какво, по дяволите, бихме правили тук без бира, а? — измърмори той.

Люк се усмихна. Равните му бели зъби проблясваха на загорялото му от слънцето лице.

— Предполагам, че щяхме да сме дяволски жадни — провлече думите си той.

— Точно така — Бил отново кимна. — Понякога се питам какво, по дяволите, правя на това забравено и от Бога място в Тексас? — върху опърленото му от слънцето лице се разля широка усмивка. — Друг път обаче се питам, дали някъде по света има място като нашето?

— Напълно те разбирам — Люк обърна поглед към обагрените в пурпурен цвят планини в далечината. Вместо обраслите с гори планини, с които бе свикнал на изток, абсолютно голите и застинали планински вериги на Биг Бен направо го очароваха. Чувството беше подобно на онова, което изпитваше към Селена — въздействието и на двете върху него бе непосредствено и силно.

Подобно на своя домакин и на по-голямата част от неговите гости, събрани в застлания му с плочи двор на къщата, обърната към Рио Гранде, Люк беше преселник, обгорен от живота и от всевъзможни други обстоятелства.

Люк огледа развеселените хора около себе си. Погледът му се спря на двама мъже, облегнати на перилата, ограждащи двора. На по-младия — Карлтън Еймс III, неотдавна прехвърлил двадесетте, Уил беше дал прякора „Хлапето“. Хлапето произхождаше от заможно семейство, но беше избягало от натрапчивата си майка. Печелеше достатъчно, за да преживява като келнер в ресторант, посещаван от туристи, местни хора и временно пребиваващи в малкото общество на Стади Бът.

Другият мъж беше по-възрастен и с по-груба външност. Джаспър Чанс, наричан от приятелите си „Главния“, местен тексасец от Тайлър, беше загубил изгодното си положение в някаква фалирала нюйоркска брокерска фирма. Главният сега си изкарваше насъщния като ръководител на универсалния магазин и на конюшнята.

Люк премести поглед върху своя работодател. Уилям Райтмайър беше най-възрастният член от групата. Петдесет и четиригодишният Уил беше отпаднал от изтощителната, четиринадесетчасова ежедневна длъжност на президент на голяма текстилна фирма на запад. Най-богат от всички местни хора, той беше купил магазина и конюшнята, ръководени сега от Главния, ресторанта, в който работеше хлапето, и туристическия бизнес по реката. Всички присъстващи работеха за Уил, в това число и Люк.

Люк не беше изпуснал някаква главозамайваща кариера, а просто след развода си и след загубата на попечителството над дъщеря си, останала при бившата му съпруга и новия й богат съпруг — англичанин, се беше махнал. Считан от мнозина за един от водещите архитекти в света, Люк обичаше професията си и продължаваше да се занимава с нея. Освен с работата си върху плана на къщата, която възнамеряваше някой ден да си построи, Люк от време на време заместваше Уил в универсалния магазин и в туристическата агенция. Тук, в туристическата агенция, замествайки веднъж Уил, той срещна за първи път Селена.

Тя влезе в агенцията така, сякаш беше собственица и бе посрещната топло и непринудено от Уил.

— Вече си мислех, че няма да се върнеш — беше извикал Уил и я прегърна силно. — Как беше в Южна Америка?

— Горещо, задушно и диво — засмя се Селена и отметна назад глава, при което гъстата и лъскава като коприна черна коса се разпиля по раменете й.

В нея имаше нещо необуздано. Люк почувства непреодолимо желание да вкуси начаса от тази нейна необузданост.

— И не си изгубила нито един човек? — запита Уил и внимателно я погледна.

Тя изведнъж стана сериозна.

— Не, Уил. Но тъкмо, преди моето заминаване чух, че някаква група е тръгнала надолу по реката и е претърпяла злополука. Двама души се изгубили.

— Изгубили ли са се? — бе запитал Люк. — Как така са се изгубили. Искам да кажа… в какъв смисъл?

Селена се бе обърнала към него и го бе погледнала косо със студените си зелени очи. Гласът й, напълно лишен от емоции, прозвуча остро.

— В най-обикновения смисъл, когато един сал претърпи злополука в реката.

— Удавили ли са се? — запита Люк.

— Точно така — отвърна все така важно тя.

— Но къде са били водачите?

— Един от двамата е бил водач. Но кой, по дяволите, сте вие? — запита тя в неочакван изблик на гняв.

Люк щеше да й се представи, но Уил го изпревари.

След като ги запозна, Уил даде на Люк някои кратки обяснения.

— Селена беше в служебна ваканция. Около месец преди твоето пристигане, тя замина да огледа реките в джунглите на Южна Америка — Уил прегърна Селена през раменете и се усмихна на Люк. — С малки изключения, Лина работи с мен вече повече от четири години — после премести поглед върху нея и й се усмихна. — Тя е моят най-добър водач.

И сега, припомняйки си шока и изумлението, което бе изпитал през онзи следобед преди две седмици, Люк плъзна отново поглед върху въодушевеното й лице. Колкото и да му изглеждаше невероятно, тази нежна и красива жена, която само за миг завладя душата му и ускори либидото му, работеше като специализиран водач на туристически салове по реката. Бяха я викали многократно да спасява изпаднали в беда туристи по реката. Люк не можеше да си представи, че тази дребна жена е в състояние да спаси, когото и да било. Въпреки това, Уил го бе уверил в противното.

— Хайде, Лина, да им покажем как става това! — поканата дойде от Дейв, един от мъжете, назначен неотдавна за туристически водач по реката, който очевидно си бе пийнал повече от бирата. Той сграбчи Лина за ръката и я изправи на крака. — Хайде, мила. Да танцуваме рокендрол.

Селена се засмя и се включи грациозно в танца.

Люк не сваляше очи от нея. Пулсът му биеше в унисон с възбуждащите движения на гъвкавото й тяло. Той присви очи и забеляза как Дейв, с пламнал от похот поглед, насочи вниманието си към една висока, изключително стройна жена, която се придвижваше с полюшващи се крачки към него.

Люк познаваше тази жена. Всички я познаваха. Обслужваше бара в ресторанта на Уил и живееше заедно със Селена. Бренда беше със светла коса, тъмни замислени очи, тънка талия и големи, невероятно високи гърди, които се поклащаха съблазнително при всяко нейно движение.

Върху устните на Люк се появи цинична усмивка, докато наблюдаваше ефекта, който произвеждаше тази жена върху Дейв, който сякаш беше пред припадък. Музиката внезапно премина в блус. Дейв пусна Селена и сграбчи Бренда. Останала сама, Селена затвори очи и продължи да се поклаща под звуците на вълнуващата мелодия.

Люк стана съвсем импулсивно от мястото си и тръгна към нея. Върху меките й устни се разля замечтана усмивка, когато Люк плъзна ръка около талията й. Изразът й обаче помръкна и тя отвори широко очи, когато той я притисна силно към себе си.

— О! — възкликна Селена и се опита отново да се усмихне. — Люк, не е ли… — започна тя и се укори заради внезапно появилата се дрезгавина в гласа й.

— Точно така — той дори не се усмихна. — Люк Брансън — напомни й той. — Виждахме се няколко пъти в туристическата агенция.

— Точно така. Спомних си — отвърна с леко небрежен глас Селена.

— Искаш ли да танцуваме?

Селена не бе очарована от гласа му. Обзе я желание да избяга, но вместо това му се усмихна чаровно.

— А имам ли друг избор?

Тъй като и двамата вече се движеха в ритъма на музиката, тя си помисли, че въпросът й направо беше смешен.

— Разбира се. Кажи само една дума и ще си отида.

Като някоя страхливка, Селена реши да се възползва от предложението и да избяга, но не го направи. Танцът с Люк щеше да е изпитание за спокойното й поведение, което си бе изградила с толкова голям труд.

— Не е необходимо да си отиваш — отвърна тя с по-голямо самочувствие. — Та това е само един танц.

— Само танц ли? — усмихна се Люк. — Ще видим.

На Селена не й хареса нито забележката, нито усмивката му. Но и двете оказаха странно въздействие върху душевното й равновесие. Дъхът й секна, когато той я притисна към себе си и тя почувства интимния контакт със стегнатото му тяло. Изпадна в шок, когато осъзна степента на възбудата му. Шок и опасно вълнение. Той пъхна мускулестия си крак между бедрата й и тя едва не изкрещя от внезапния пожар, лумнал дълбоко в нея. Тъй като лицето й се намираше на височината на гърдите му, се наложи да вдигне глава, за да го погледне.

— И какво си наумил да правиш? — прошепна остро тя, като проклинаше наум тъмните му очила, които й пречеха да вижда очите му.

— Да танцувам — в тихия му глас се долавяше насмешка.

— Това е повече от ясно. И махни тези очила, за да виждам очите ти!

Люк свали очилата с бързо движение на ръката, после отново я прихвана за талията. В нежната кожа на гърба й сякаш зейна дупка.

— Така по-добре ли е? — запита той.

— Не — Селена измъчено се усмихна. — По-добре разстоянието между нас да е по-голямо.

— Но не и за мен — отвърна той и отново пъхна крак между бедрата й.

Дъхът й секна от завладялото я чувство. Люк Брансън показваше кристално ясно своето желание. Накара я да се почувства неловко и това ужасно я разгневи.

— Отново най-учтиво те моля да се отдръпнеш, Люк — прошепна яростно тя и зелените й очи гневно заблестяха.

— А, ако не го направя? Какво ще стане тогава, Селена?

— Няма да се подвоумя и ще те ритна силно, с коляно.

— Така ли? — промълви Люк и се отдръпна.

Селена се поуспокои, дори успя да се усмихне.

— О, колко жалко — продължи тя с по-весел тон. — Мелодията свърши, а ние почти не успяхме да танцуваме — после се отскубна от ръцете му и се сля с гостите, далеч от него.

Люк се почувства като истински глупак. Отиде към края на двора и се загледа към реката, понесла бавно водите си.

Проклет глупак! Да се нахвърли отгоре й като сексуален маниак! Къде остана чувството му за изискано поведение?

Селена хвърляше крадешком погледи към Люк. Цялата потръпваше от вълнение при вида на широките му рамене, тесния кръст и дългите му мускулести крака. Така се почувства още първия път, когато влезе в канцеларията на туристическата агенция и видя Люк. Направи й толкова силно впечатление, каквото не смяташе, че е възможно до прекрачването на прага на канцеларията. Това впечатление се подсилваше при всяка тяхна нова среща. Селена се почувства безпомощна. Чувствата й към Люк я караха да се страхува. Настръхнала от възмущение, тя хвърли още един поглед към него точно в момента, в който той се обърна и впи поглед в нея. Тя не успя да види очите му, но почувства как цялото й тяло потрепери от вълнение. Той я желаеше. Селена го разбра веднага. Трябваше да бяга.

— Е, тръгвам си. Утре рано сутринта имам плаване — обяви Селена със силен глас, за да я чуе и Люк. — Някой да е виждал сандалите ми? — попита тя и се заоглежда. Забеляза как Люк се обърна и огледа двора. Дъхът й секна, когато той се дръпна от перилата, взе сандалите и платнената й торба и й ги донесе.

— Това ли търсеше?

— О, да — отвърна тя с пресилена усмивка. — Благодаря ти — пое нещата си, като внимаваше да не докосва пръстите му. — И лека нощ — добави по-весело и се обърна.

— Моля, няма защо.

Като се мъчеше да не побегне, Селена тръгна към паркираните коли и пожела лека нощ на останалите гости. До слуха й достигна гласът на Люк: „Обуй си сандалите. Ще си нараниш краката.“

Престори се, че не е чула думите му и продължи да крачи напред. Едва излязла от двора и стъпи върху камък. Изруга тихичко, стисна зъби и продължи. Предпочиташе болката в крака, отколкото да нарани чувствата си. Подскочи цялата, когато тих глас зад нея извика:

— Селена!

Тъкмо щеше да пребяга останалите няколко крачки до колата си, когато гласът отново я повика и тя едва тогава осъзна, че това бе гласът на Бренда.

— Почакай за миг. Какво ти става? — извика Бренда.

Селена засрамено се спря. Обърна се и опита да се усмихне на приближаващата я Бренда.

— Извинявай. Бях се замислила за нещо и не те чух.

— Сигурно е много сериозно — отвърна задъхано Бренда. — Да не е нещо тревожно?

— О, не — отвърна тя, но Люк продължаваше да занимава съзнанието й. — Какво има?

— Нищо. Просто исках да ти кажа да не се безпокоиш, ако не се прибера тази нощ у дома — каза Бренда и се засмя тихо и гърлено.

— Дейв ли? — повдигна вежди Селена.

— Да — призна си Бренда. — Помоли ме да прекараме заедно нощта.

Селена беше започнала да се тревожи за своята приятелка. Макар и да разбираше, че не бива да й се бърка в нещата, тя все пак запита:

— Разумно ли е, Бренда?

— Вероятно не е — сви рамене другата жена, — но сама знаеш, че хлътнах по него веднага, след неочакваното му появяване от Колорадо.

— От хлътването до пъхането в леглото му има голяма разлика — каза Селена.

— Да, права си. Хлътването е на ръба на пъхането в леглото — засмя се Бренда. — Не се тревожи за мен, Лина — продължи тя с тих и сериозен глас. — Вече съм голямо момиче и мога сама да се грижа за себе си.

— Зная — усмихна се Селена. — Но няма да ми е приятно да те видя наранена.

— На мен също — отвърна Бренда и прегърна Селена. — Благодаря ти за грижите, приятелко. Но знаеш ли, човек трябва да поеме риска от опарването… ако иска да запали огъня.

Селена никога не бе имала желание да разпалва подобни огньове, защото ги смяташе за опасни, но запази мнението си за себе си. Тридесетгодишната Бренда бе интелигентна и зряла вече жена, способна сама да взима решения. Тя най-малко имаше нужда да бъде подтиквана от приятелката си. Като се вслуша в собствения си разум, Селена се отказа от по-нататъшно обсъждане на въпроса.

— Предполагам, че ще се видим тогава, когато е възможно — каза Селена.

— Точно така — усмихна се Бренда и се обърна. — Лека нощ — подхвърли тя през рамо — и приятно плаване утре.

— Благодаря — извика в отговор Селена, докато гледаше как Бренда се промъква между паркираните коли. Тъкмо когато се обръщаше, погледът й бе привлечен от висока и тъмна фигура, застанала на входа на двора.

Тялото на Селена потръпна. С прикован във фигурата поглед, тя измина бавно и заднешком няколкото останали до колата й крачки. Пръстите й трепериха, докато се мъчеше да запали колата, а когато двигателят заработи, тя натисна силно газта. Гумите изсвистяха, изхвърлиха облак прах и камъчета и колата се стрелна бързо напред.

Няколко секунди след това Селена погледа в огледалото за обратно виждане и разтрепераните й пръсти стиснаха още по-силно волана.

Следваше я някаква друга кола. Не й беше трудно да разпознае чия бе тази кола. Люк караше след нея.

Защо ме преследва? — питаше се Селена и хапеше долната си устна. — Какво иска от мен Люк Брансън?

Напрежението скова цялото й тяло и Селена изпъшка. Какво искаше от нея?

Излишен въпрос.