Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сестрите Блейк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
An Accidental Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2011)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Барбара Делински. Случайна жена

ИК „Хермес“, София, 2003

Редактор: Недялка Георгиева

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954–26–0032–1

История

  1. — Добавяне

Благодарности

Книгите ми не биха се радвали на толкова дълъг живот без помощта на много хора. Във връзка с романа „Случайна жена“ най-напред бих искала да благодаря на агента си Ейми Бъркоуър не само за заглавието, но и за постоянната й подкрепа, разбиране и ентусиазъм. Признателна съм и на редакторите си Майкъл Корда и Чък Адамс. Тази книга е много сложна — винаги съм знаела, че ще се получи добре, но невинаги бях наясно как да стане това. Благодарна съм на Майкъл и на Чък за търпението им по време на мъчителните месеци, през които мълчах, и за вярата им, че в крайна сметка ще подредя всички късчета от мозайката.

„Случайна жена“ се занимава с два проблема, за които имах съвсем незначителни познания. Макар да проведох проучване в Интернет и в редица книги, информацията, която получих от първа ръка от двама източници, се оказа от първостепенно значение. Джийн О'Лиъри беше прекрасна и сподели с мен времето и знанията си за травмите, свързани със заболяванията на долната част на гръбначния стълб, и живота в инвалидна количка. Бети Ан Локхарт беше също толкова щедра, компетентна и изобретателна, докато ми разясняваше процеса и проблемите на производството на кленов сироп. И двете схванаха прекрасно нуждите на сюжета ми, за което им изказвам дълбоката си признателност. Ако в книгата има технически грешки, отговорността за тях е само моя. „Случайна жена“ не е наръчник нито за параплегията, нито за производството на кленов сироп. Трябваше да вплета в сюжета сведенията, които ми дадоха Джийн и Бети Ан. Бих искала да вярвам, че техническите грешки, които съм допуснала в процеса на създаване на книгата, се дължат повече на художествената условност, а не на неосведомеността.

Вероятно мнозина от вас знаят за обичта ми към котките. Те често участват в сюжетите ми, защото много добре знам какво означава да имаш котка у дома, но далеч не съм запозната с всички подробности около тези животни. Едно от нещата, които не знам, е част от „Случайна жена“. Много полезни за доизясняване на тази страна на проблема бяха хората от издателската колегия на списанието на дружеството „Убежище за нашите любимци“. Те откликнаха много сърдечно и подпомогнаха проучванията ми. Благодарна съм и на тях, и на „Убежището“ за прекрасната работа, която вършат. Признателна съм и на редица други хора, които ми разясниха по-дребни проблеми. Знаете кои сте. Уверявам ви, че дълбоко ценя помощта ви, както винаги съм ценила помощта на асистентката си. Благодаря на Уенди Пейдж, която поддържаше ред в професионалния ми живот, за да мога да се съсредоточа върху писането.

Както винаги, признателна съм на децата си: Ерик и Джоди, Андрю, Джереми и Шери, по реда на появата им на бял свят. Независимо дали са близо или далеч, те са устоите на живота ми. А Стийв? Той ме подкрепи за пореден път. Осигури ми необходимата правна информация, седя с мен не една и две вечери и усети емоционалния заряд на сюжета. Докато му разказвах заключителните сцени, в очите му имаше сълзи. Една писателка, жена, съпруга не би могла да мечтае за по-добра оценка на работата си.

Най-накрая изразявам признателността си към всички свои читатели. Не съм убедена, че щях да се докосна до тази история, ако не ме бяхте подтикнали настоятелно да го сторя, но въпреки това писането на книгата беше изключително полезно изживяване за мен. Днес слушаме много за масовата култура, за издателския бизнес, за крайната равносметка. За мен равносметката винаги е била и ще бъде една — моите читатели. Затова благодаря на всеки един от вас.