Любомир Пеевски
Невероятна във времето, земна в пространството

Читателю, завиждам ти, че вече завърши пътешествието си по страниците на тази книга, и се радвам, че мога да си поговоря с теб сега, когато „Невероятната Марта“ и Величка Настрадинова са те направили и по-добър, и по-великодушен…

Всяка нова книга е една покана за пътешествие; всяка прочетена книга е завладяване на нов свят; всяка хубава книга е спечелен приятел за цял живот.

„Отначало неизбежно идват: мисълта, фантазията, приказката; след тях шествуват научните пресмятания и вече най-накрая изпълнението увенчава мисълта“ — пише бащата на съветската космонавтика Константин Циолковски.

„Мисълта, фантазията, приказката“ — това са териториите, в които изгражда своите светове и Величка Настрадинова. Прекрасни, светли, мъдри светове, от които струи доброта, в които тъгата отстъпва пред увлекателните притчи за силата на човешката хуманност, където звучат приглушените акорди на една поема за безсмъртието на човешките мечти; проблясват примамливите пламъчета на едно бъдеще, пълно с приключения, неочаквани срещи и непредвидими възможности…

Разумно ли е всичко това?! Не са ли вълшебната приказка, измисленият фантастичен свят разцъфнала мечта, нелогично пътешествие във времето, нещо, което противоречи на здравия разум, нещо, което ни разконцентрира по оня древен път на човешката цивилизация към бъдещето… Може би!

Но защо тогава, читателю, един от най-големите гении в историята на човешкия дух, откривателят на теорията на относителността Алберт Айнщайн твърди, че: „здравият разум е онова, което сме научили до 16-годишна възраст“. Тоест, оня период в живота на човека, в който измислиците имат също право на живот, както и действителните неща, в които героите от приказките са най-добрите ни приятели, и фантазията властва в детските ни сънища и посажда ония семена, които по-късно предопределят цялото ни съществувание.

Величка Настрадинова е автор на десет книги, между които приказните й книги „Дядо Пип“ и „Сърдитият дядо Пиперко“, историческите й романи „Елтимир Тертер“ и „Аз съм царят“ и, разбира се, книгите й с фантастика „Госпожица Вещицата“ и „Белите на доктор Беля“.

Тя се носи на крехката лодка на своето въображение ту срещу реката на времето — назад в историята, ту напред към примамливите прекрасни брегове на бъдещето, и винаги се връща с вълнуващи дарове, които щедро раздава чрез своите книги…

Познавам творчеството на Величка Настрадинова и смея да твърдя, че в новата си книга „Невероятната Марта“ тя е и много по-пластична, и много по-прибрана, и много по-мъдра…

В „Невероятната Марта“ има какво ли не: и проблема за контакта, разположен върху територията на известната приказка на Шарл Перо „Котаракът с чизми“, в разказа „Подаръци и благодарности“, и идеята за коригиране и направляване на човешката история чрез намеса от бъдещето в „Бялата бездна“ и перспективата за евентуална среща на човечеството с представители на враждебна цивилизация в „Благонравните“, и възможността за материализиране на мечтите в „Момиче от сняг“. И всичко това, обагрено от мекия лиричен хумор, от заразяващата жизненост и доброта на оперната певица Марта Матева, надарена със странната способност да участвува в чужди сънища, да излиза невредима от какви ли не ситуации, да раздава своята енергия на хора и дървета, облагородявайки ги със своята чистота и хуманност… Марта Матева играе своите роли на сцената на времето и пространството, появявайки се ту като „Света Маргарита“ пред Жана д’Арк в разказа „Бялата бездна“, ту като „Доня Марта“ в средновековна Испания в разказа „Романс за Леонардо“, влюбена и неповторима, непредвидима като мисъл и поведение, жадна за чудеса и пътешествия към Великото Неизвестно.

Величка Настрадинова притежава дарбата да пише увлекателно, да насища своите разкази с интересни философски идеи, да изгражда пред нас умни, запомнящи се герои… Те са способни да съживят едно умряло дръвче в „Песничка от славянски автор“ или да ни напомнят още веднъж, че „към великите дела подтиква любовта, а не омразата“ („Бялата бездна“), че само доброто ражда добро…

„Невероятната Марта“ е една умна, майсторски написана книга с много находки, убедителни и въздействуващи, с много странни светове и идеи; една книга, която още веднъж доказва творческите възможности на своята авторка. А може би ти, читателю, не споделяш моето мнение за тази книга. Може би! Готов съм да спорим по този въпрос. Затова ти предлагам да я прочетеш отново… И едва след това можеш да бъдеш сигурен в себе си.

Но аз съм почти убеден, че с „Невероятната Марта“ Величка Настрадинова отново ни е хвърлила ръкавицата, честно, талантливо, умно и на нас не ни остава нищо друго, освен да се помъчим да я разберем…