Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (1)

Пролог

Той стоеше на платформата на нюйоркския влак, приближаващ се към гара Ла Сал Стрит и макар че беше твърде нещастен, все пак се радваше на връщането в родния град. Много години продължиха неговите странствания и необикновени приключения. Сега Били Байрн се връщаше в западната част на Чикаго, към родното Голямо авеню.

Той бе напуснал Чикаго с репутацията на груб и буен човек. Но колко се бе променил под влиянието на това момиче! Наистина по много причини тя не му приличаше, но любовта го застави да отхвърли от себе си грубостта. Били Байрн не беше вече хулиган!

Той сам се отказа от своята любима. Между Голямото авеню и Риверсайд-Драйв лежеше непроходима пропаст, но той все още се стараеше да бъде такъв, какъвто тя пожела да бъде, макар и да знаеше, че никога повече няма да я види.

На Голямото авеню ще му бъде по-леко да забрави скръбта си, но самата нея не ще забрави никога. Най-вече му се искаше да се върне в местата на предишния си живот, за да може, както често си казваше, да им „натрие носа“. Той искаше да покаже на предишната шайка, че той, Били Байрн, не се срамува да бъде почтен човек. Искаше да покаже на съседите си, че може честно да изкарва хляба си. Той мислеше с възторг за разочарованието на жадните съдържатели на кръчмите, когато се убедят, че Били Байрн вече не пие.

Но от всичко най-много Били желаеше да се оправдае в несправедливото обвинение в убийство, което го бе заставило да бяга от Чикаго. Добре, че навреме бе предупреден за подлостта на Шихен, който го посочил като убиец на стария Шнейдер!

Всъщност Били Байрн в случая нямаше участие в това убийство. През онази нощ той не бе ходил дори в кръчмата на стария Шнейдер. Шихен, арестуван по подозрение в убийството, бе заклет негов враг и се възползва от възможността да стовари вината за това престъпление върху Байрн.

През изминалата година Били видя много неща, хоризонтът му се разшири. Неговите пещерни понятия за закона също се промениха.

Били се усмихна. Как се променя човек! Той, Били Байрн, се канеше да потърси закрила от закона и неговите служители.

Влакът спря. Били седна в автобуса и започна жадно да се вглежда в мяркащия се пред него шумен и гърмящ Чикаго.

* * *

Мели Шен стоеше сгушена на горната площадка на разклатената стълба, на втория етаж на сградата, където живееше семейство Шен.

Мели нямаше настроение поради липсата на кавалери. Никой не можеше да запълни скръбната пустота в сърцето й, която се бе образувала след заминаването на Шихен. Минаха вече много седмици от времето, когато този достоен джентълмен „избра по-здрав климат“. Мели мрачно гледаше простиращата се пред нея мръсна улица, пълна с тълпа несресани жени и деца. Внезапно тя забеляза един достатъчно интересен мъж, вървящ по улицата. Той беше твърде далеч от нея, за да може да види лицето му, но неговият ръст, осанката му, целият му общ вид се хареса на скучаещата Мели и тя трепна.

Като приглади с бързо движението косите си, тя поправи роклята си и замря в очакване. Когато минувачът се приближи, оказа се, че е истински красавец и което бе най-интересното, стори й се познат. Но само като се изравни с къщата, където живееше Мели, тя изведнъж го позна.

Мели Шен ахна и скочи. След минута мъжът отмина надолу.

Известно време девойката гледа неподвижно след него. След това тя се спусна стремглаво по стълбата, изтича до магазина на ъгъла и поиска позволение да говори по телефона.

— Ало! Префектурата? Слушайте! Били Байрн се е завърнал. Току-що го видях.

И тя окачи слушалката.

Били Байрн спокойно вървеше из познатите квартали. Би трябвало да отида при майка си, помисли си той. Не че разчиташе да намери у нея добър прием, дори да я завари трезва. Когато обаче стигна до познатата къща, той научи, че майка му е умряла. Като се върна бързо назад, той реши да отиде в Лен Стрит, за да узнае в какво положение се намира делото по убийството на Шнейдер. Може би през време на неговото отсъствие са заловили истинския убиец. В такъв случай Били ще бъде изведнъж реабилитиран. Ако не, ще се предаде и ще иска ново разглеждане на делото.

Когато се приближи до Вуд Стрит двама души се приближиха до него и го заловиха. Били се огледа възмутен.

— Тръгвай с нас, Байрн! — посъветва го един от тях. — Не прави глупости!

— О! — възкликна Били. — Това сте вие? Тъкмо се канех да отида в участъка.

Двамата полицаи се усмихнаха.

— Ние ще те избавим от това безпокойство — каза един от полицаите. — Ще те отведем ние, ти може да се изгубиш.

Били мълчаливо ги последва. Той разбра, че полицаите не му вярват. Но оказа се, че и техният началник, при когото го заведоха, също не му повярва. Той само се смееше на уверенията на Били, че е отивал в участъка.