Агрипа д’Обине
Станси

                Свобода прекрасна, мила,

по-желано благо на света не зная аз,

имаш по-голяма ценност, власт и сила

                и от злато, и от чист елмаз!

 

                Из гората отзарана

аз ловувах — нищо, че самият пленник бях,

катерички гоних и успях да хвана

                жива най-подир една от тях.

 

                В дар на своята любима

после аз я дадох; върза я с коприна тя.

Вързана обаче и сладкиш не взима,

                и троха не слага във уста.

 

                Връзваха я с връв ръцете,

погледът с насмешка бе към нея устремен —

тя без страх накрая гибел предпочете

                пред живота в недостоен плен.

 

                Ах, завиждам й след тоя

случай, ще го помня до последните си дни

малкото животно свободата своя

                от живота повече цени.

 

                Колко е достойна тая

жертва на сърцето — да предпочете дори

смърт наместо робство, да поиска края,

                щом загуби родните гори!

 

                Тъй след боеве хиляда

виждали са някой римлянин с живота драг

сам да се разделя, за да не попада

                под властта на тържествуващ враг.

 

                Но дори в затвора тесен,

след такива мисли, за живота ми е жал;

също като лебед сладкозвучна песен

                за смъртта си още бих попял.