Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

— Кого дочувам? — Мен. — Ала кажи ми,

коя си? — Твоята душа. В печал

ме хвърля мъката ти нетърпима,

за твоята самотност ми е жал.

— Защо? — Нима до днес не си разбрал,

че тъй живота ти се пропилява?

— Досаждаш ми, макар и да си права!

— Мисли за разкаяние и срам!

— След време може би ще го направя.

— Ще млъкна. — Аз пък ще се справя сам.

 

— Какви амбиции у тебе има?

Ти тридесет години си живял…

— Така е то: след есен идва зима.

— Очаквах да те видя поумнял,

а в безразсъдство си затънал цял.

— Немирникът немирен си остава.

— Учи! — Това не ме задоволява.

Изучих всичко — нищо пак не знам!

— Пропадаш ти! — Борбата не престава!

— Ще млъкна. — Аз пък ще се справя сам.

 

— Оплаквам твойта скръб непрежалима;

беднякът, като теб затънал в кал,

надежда и кураж отгде ще взима?

Затуй светът душата е създал.

Но ти си твърдоглав, не си успял

да вникнеш в туй, което тя ти дава,

повярвай ми! — Като умра, тогава!

— Не искаш ли утеха да ти дам?

— Речта ти никого не убеждава!

— Ще млъкна. — Аз пък ще се справя сам.

 

— Отде е злото ти? — Под власт незрима

планети ме държат. Сатурн е сбрал

беди за мен. — Познавам двама-трима

такива хора — ти си полудял!

Спомни си — Соломон, премъдър крал,

твърди: „Мъдрецът, който търси слава,

пред астрологията устоява.“

— Не съм съгласен с този крал голям,

властта на звездния покров е здрава.

— Ще млъкна. — Аз пък ще се справя сам.

 

В живота влюбен ли си? — До забрава.

И все пак… — Е? — Покай се! — Късно става.

Избягвай тази паплач празноглава.

Отдай се на наука — тя е храм…

Нима? — О, тя помага, утешава…

— Друг път. — Не трябва да се закъснява!

Ще млъкна. — Аз пък ще се справя сам.

Край
Читателите на „Спор между душата и тялото на Вийон“ са прочели и: