Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Обиколих земята, бях из нея

навред — обходих суша и море;

Ерусалим, Египет, Галилея

и Сирия съм опознал добре,

и Кайро; споменът ми ще сбере

пристанища, где всеки бива,

изпълнени със стока най-красива,

а платовете — като ги сравниш,

ще видиш: френските не са такива,

но няма нищо равно на Париж.

Над всички градове ще го възпея,

 

с възхита всеки в него ще се спре,

развлича го на Сена водолея

и птичка тук гнездото си ще свре,

и плодове човек ще набере,

а пътникът от мъка жива

е завладян, когато си отива…

Огледай се и ще се съгласиш:

да се отрича чуждото не бива,

но няма нищо равно на Париж.

 

Като че надарен от чудна фея,

успява всичко той да побере:

и знатния със замък, и плебея;

дете се ражда, щом старик умре;

в пресита как човек да избере

кое изкуство тук надвива?

Обилие в съзвучие прелива,

повторих го и ще го кажа триж:

навред съм виждал жар трудолюбива,

но няма нищо равно на Париж.

Край