Леон Тансо
Прекрасната любов (24)

24

Вълнението на Жана беше безгранично, когато й съобщиха за пристигането на Ги. Той не възнамеряваше да я посети този ден и тя не бе успяла да се приготви за среща с него, макар непрекъснато да си повтаряше, че никога повече няма да го приеме! Тя самата бе удивена от вълнението, което я обхвана при произнасяне на името му. Жана осъзна любовта си към него и по невъзможността да го мрази.

Но как да разговаря с него? С какъв тон? Как да го посрещне? Като чужд човек, който й е безразличен? Но това ще бъде лъжа! Като лъжец и измамник? Но на какво основание? Нима той е обещавал нещо друго, освен приятелството си? Нима той е нарушил обещанието си?

А Ги стоеше вече пред нея и й протягаше ръка с такава откровена нежност, да, с такъв нежен поглед, сякаш особата, която носеше името госпожа Емери, изобщо не съществуваше на земята. Впрочем и той бе развълнуван, така развълнуван, че не забеляза студенината, с която го посрещна Жана.

— Длъжен съм да ви съобщя един факт, който безкрайно ще ви удиви — започна той. — Вие ми вярвате, нали?

— Говорете, после ще видим.

— За в бъдеще — продължи той, малко смутен от думите на Жана — ще престанете да приемате една особа, която твърде често ви посещава. Става дума за госпожа Емери.

— Защо да не я приемам?

— Аз й забраних да идва у вас.

— Това не е причина — възрази, като едва сдържаше гнева си младата жена. — Вие вероятно разполагате с определени мотиви. Бих желала да ги узная.

— Жана, със своето изискване ме поставяте в много деликатно положение.

— Жалко, но аз съм в правото си да зная защо трябва да затворя вратата на дома си пред своите познати.

— Щом искате, добре — каза Виевик, обиден от тона на техния разговор. — Госпожа Емери е любовница на лорд Морби. Достатъчно ли ви е това?

При тези думи, които й се сториха най-долна клевета, Жана стана от мястото си, обхваната от желание да прогони Ги. Желанието да си отмъсти за всичките страдания, които той й бе причинил от вчерашната вечер насам, я заставиха да се въздържи.

— Спестете ми, моля ви, съветите и предупрежденията си — каза тя. — Познавам цената им. Ще ви отговоря с решението си да се омъжа за лорд Морби.

— Това няма да стане! — възкликна младият човек, пребледнял като мъртвец. — Докато съм жив, това няма да стане!

— А защо, моля ви? И с какво право си позволявате да разговаряте с мен по този начин?

— Жана — каза Виевик, като се опираше на камината, за да не падне, тъй като всичко се въртеше около него. — Вие няма да се омъжите за този човек по редица причини. Ще ви съобщя само една от тях: аз ви обичам…

— Така ли! — възкликна тя и смехът й прозвуча преднамерено и фалшиво. — Ако и останалите причини са така основателни!

Ги я наблюдаваше изумено, като не разбираше какво става с нея.

— Очаквах всичко от вас, Жана — отговори горчиво той, — но не очаквах, че така ще се разсмеете, когато ви изповядах чувствата си към вас.

— Аз също бях готова на всичко, с изключение на това, което се случи. Разбирам, че лорд Морби ви пречи и искате да го отдалечите. Но защо искате да прогоните оттук любовницата си?

— Моята любовница! — възкликна Ги. — Казали са ви, че имам любовница и вие сте повярвали!

— Тя самата си призна, не бъдете по-горещ роялист от самия крал!

— Кой си е признал? Какво? Човек може да полудее!

— Самата госпожа Емери тази сутрин ме зарадва с това съобщение на същото това място, на което стойте вие сега.

— И какво е признала тази дама?

— Че сте твърде близки вече три месеца. Или искате тя да повтори това пред вас?

— Тя лъже, тази безсрамна жена!

— Никоя жена няма да клевети сама себе си! Кажете по-добре къде бяхте снощи.

— Жана, в името на всичко свято, на паметта на нашите скъпи покойници, кълна ви се, че вчера за първи път влязох в дома на тази жена. Кълна ви се, че тя е излъгала! Тя ми е толкова близка, колкото всяка друга случайно срещната по улицата жена! Струва ми се, че клетвите ми са излишни. Достатъчна е думата ми! Вие винаги сте ми вярвали.

— Да, аз ви вярвах! Вярвах ви със затворени очи! Уважавах ви повече от всеки друг на този свят! Вярата ми във вас беше безгранична и аз не се страхувах от бъдещето. Надявах се на вас, каквото и да се случи. Сега всичко рухна — вие ме излъгахте. На никого вече няма да вярвам. Вървете си. Ако знаехте какво губите в тази минута, вие щяхте да бъдете до края на живота си най-нещастният човек.

— Не, Жана, няма да си отида. Няма да се откажа без борба от съкровището, което е смисъл на моя живот и от което се лишавам поради интригите на една недостойна жена.

— Но каква полза би имала тя?

— Не полза, а желание за отмъщение. Защо да ви лъжа? Помислете малко. Ако ви обичам, какво ще търся при тази жена? Ако не ви обичам, защо ще се преструвам на влюбен?

— Наистина вие ме смятате за много глупава. Вече не говорите за Сенегал? Може би сте намерили нещо по-добро?

Жана веднага съжали за думите, които каза, но за нищо на света нямаше да му се извини.

— Ако не ви обичах така силно, както ви обичам — възрази Ги, — ако не виждах колко силно са ви подействали думите на тази интригантка, вашите думи щяха завинаги да ни разделят. Но аз няма да ви отговоря. Докато не се видя защитен от подобни оскърбления, няма да ме видите. Надявам се, че този ден скоро ще настъпи. А дотогава трябва да знаете, че аз се надявам да станете моя жена. Но ако загубя, ако вие никога не станете моя, ще бъде по-добре да стана убиец, отколкото вие — жертва на Морби. Самата вие няма да ми простите, ако постъпя по друг начин. А сега с Божията помощ довиждане, за да не се разделяме никога повече.