Прочетох коментарите, и реших да добавя своето мнение тук.
— Спадам към поколението, което четеше и гледаше кино и телевизия…, защото компютри нямаше.
Т.е., към онова поколение което предимно четеше.
_ _ _ _
— Книгата Александър Дюма е написал по действителен случай…, както повечето си книги — но краят там не е щастлив.
(Главният герой си отмъщава, но и сам умира…)
— Четох книгата за пръв път на 14 години (7-ми клас) — четох я в продължение на 24 часа, без да спя — и прочетох двата тома на един дъх.
След няколко месеца я прочетох пак — но вече много внимателно — вниквайки във всяка фраза, и детайл…
И видях, че при първия прочит съм следил само фабулата, а съм изпуснал съществените неща, които се намират между редовете…
— Оттогава съм я чел десетки пъти, и всеки път откривам нещо ново.
Да, времето днес е различно — но хората, и човешката същност не се е изменила…
— Подобно на Виктор Юго, чийто връх в творчеството му е „Клетниците“, така и Александър Дюма-баща има „Граф Монте Кристо“ — която ако я четеш през 1–2 години — винаги ще намериш нещо ново… за себе си, и обществото.
— И двете книги (въпреки големината си) трябва да се прочетат от всеки образован човек… — И да се препрочитат.
— Затова са станали класика в литературата… и киното.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.