Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
kill_u (2011)

Издание:

Съвременни шведски разкази

Съставител: Вера Ганчева

Издателство „Народна култура“, 1972

История

  1. — Добавяне

I

Автобусът, пълен с шведски туристи, пристигна в испанското планинско селце. По-голямата част от пътниците бяха хора на средна възраст, повечето жени — внушителни омъжени дами, но имаше и няколко без семейства, които бяха предприели пътуването с надеждата, че ще им излезе късметът да преживеят по някое приключенийце и при всички положения — да направят покупки.

Има нещо забележително в магнетизма, който излъчва самата дума „купуване“. Първоначалният смисъл на това да си купиш нещо, което да занесеш в къщи, да „напазаруваш“, от дълго време насам се е променил. Пазаруването съвсем не отговаря на онези сладки мъки, с които чужденците купуват и носят у дома си съвършено ненужни вещи. Единствено думата „покупки“ може да изрази тази страст. Затова шведите значително по-бързо бяха усвоили някои испански изрази от рода на Cuánto cuestá, отколкото краткото gracias.

Най-напред се купува огромна чанта. Това означава, че покупките могат да започнат, след като е обезпечено складирането им. Сетне чантата се пълни с ръчни изделия, изкуствена кожа, по-малки чантички, табакери, ножове за разрязване на книги, накити от рода на обици и гривни, кукли, магаренца, миниатюрни рицарски щитове, бутилчици с ликьор, различни видове сирене — всичко, което може да се купи и което се посочва като типично за дадено селище или област.

Автобусът пъхтеше по шосетата и спираше в градове и села, за да могат туристите да направят покупките си. Местното население се бе научило да предугажда желанията на пришълците. Дори и в най-затънтените паланки имаше търговски лавки. Там, където никога не бе съществувало местно производство на сувенири от подобен род, бяха започнали да изработват какви ли не боклуци. Навсякъде дялкаха от дърво малки кутийки или щитове с хералдически гербове, продаваха шишове за печене на месо, които изглеждаха странно неудобни и затова можеха да се нарекат „ръчна изработка“.

„Ръчно изработеното“ привличаше. Често пъти всяка област се специализираше в някакъв определен вид подобно производство. Това нерядко се изтъкваше в брошурите на туристическите бюра и при внимателно вглеждане наистина можеше да се открие някаква разлика в евтините безвкусни предмети, предлагани на купувачите в различни места на страната.

Пазарлъците бяха неделима част от правенето на покупки. Те обикновено носеха най-голямо удоволствие за туристите. Започваше се с това, че продавачът искаше за стоката си някаква фантастична цена. Тъй ставаше в повечето случаи. Тогава на купувача оставаше само да си сложи плътно перде на очите и да подбие цената по не по-малко фантастичен начин. Подобни опити нерядко успяваха.

Бедняците, които произвеждаха стоката, трябваше и да я продадат. Затова понякога се виждаха принудени да се разделят с нея почти на безценица. Всеки купувач изпитваше огромно, почти сладострастно чувство на гордост, когато беше сигурен, че е успял здравата да измами продавача.

Понякога и това ставаше.