Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Flamme, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Xesiona (2010)
Разпознаване и корекция
Слава (2010)

Издание:

Констанс О’Баниън. Пламък

ИК „Компас“, София, 1996

Редактор: Мариела Недева

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954–701–012–3

История

  1. — Добавяне

I
По кралска заповед

1

1630 г.

Небето приличаше на димна завеса, беше доста хладно, макар слаба слънчева светлина да проникваше през високо разположените облаци. На Хейуъртското бърдо беше оживено, навсякъде около наредените в кръг разноцветни палатки се развяваха знамената на благородните английски фамилии, лек вятър разпиляваше нацъфтелите през късната пролет цветя.

Чарлз Стюарт беше крал едва от пет години, но вече си беше създал силни врагове — бе разпускал парламента всеки път, когато някой от членовете му не беше съгласен с него. Проявата му като деспот беше разделила благородничеството — някои го подкрепяха, други отдаваха правото на парламента. Напрежението помежду им за малко да доведе до въоръжен конфликт и всички съзнаваха, че ако двете клики не съумееха да изгладят различията, щеше да избухне гражданска война.

Че всички разбираха това, можеше да се прочете ясно по лицата на високоблагородните лейди и лордове, опълчили се срещу своя крал — сега се бяха събрали, за да му дадат обет за вярност, защото лорд Уудбридж ги беше помолил за това. Много от тях щяха днес да се срещнат лице в лице със стари врагове — не на бойното поле, а на сватба, след която всеки един се надяваше, че в разбунената Англия ще настъпи мир.

Надеждата за по-добро бъдеще бе намерила своето въплъщение в съвсем младата дъщеря на влиятелния граф Уудбридж и сина на също толкова влиятелния херцог Балмро. Всеки от двата рода беше в еднаква степен лоялен към една от съперничещите си каузи — Уудбридж бяха католици и непоколебими поддръжници на парламента, докато Балмро бяха от англиканската вяра и без съмнение подкрепяха краля. Макар и изпълнени с недоверие един към друг, двамата сближиха позицията си по един — единствен въпрос — сватбата.

Предната стража на крал Чарлз току-що беше пристигнала, за да се увери, че всичко е готово и се очаква единствено появата на самия монарх. Притаявайки дъх, мнозина отправиха поглед към мястото, откъдето се бяха появили стражите и се изпълниха с трепетно очакване.

Плъзнаха слухове, че лорд Блекторн, синът на херцог Балмро, не се е съгласил с волята на баща си и е отказал да присъства на сватбата. Тези, които познаваха добре нрава на лорд Уудбридж, знаеха, че той никога не би позволил подобно оскърбление по отношение на дъщеря си, лейди Сабин. Така че над местността се възцари тревога и смут — всички присъстващи съзнаваха, че на конфликта между двете враждуващи групировки все още не е сложен край и че той може всеки миг да избухне, ако младият лорд отхвърли уредената от самия крал женитба.

Малко вероятно беше Гарет Блекторн да престъпи кралското решение, но все пак.

Четиринадесетгодишната лейди Сабин прекоси накуцвайки поляната — по тревата все още блестяха капчици утринна роса. Преди няколко години си беше счупила крака и той никога не можа да заздравее напълно. Тя доста непохватно привдигна роклята си, за да не я измокри. Още щом надникна в палатката на майка си видя лейди Уудбридж да се изправя пред нея с усмивка, поднасяйки й буза за целувка. Бащата на Сабин обаче я гледаше свъсен.

— Закъсняваш за молитвата — каза й той. — Удоволствието може да позакъснее, но Бог не бива да бъде каран да чака.

— Да, татко — отговори Сабин, отпускайки се на колене.

Беше коленичила редом до майка си и баща си сред кръг от светлина, образувал се в единия край на палатката. Останалите — представляващи свитата на родителите й, коленичиха зад тях.

Сабин вдигна очи към майка си — в отговор получи усмивка, изпълнена с разбиране за състоянието й, и това мигом я успокои. След това лейди Уудбридж склони глава и с благоговеен жест стисна молитвената си броеница. Сабин беше сигурна, че майка й се моли за нейното и на лорд Блекторн щастие.

Момичето не можеше да се съсредоточи над молитвените слова и затова обърна очи към намръщеното лице на баща си. Баща й имаше ъгловати черти, веждите му се сключваха току над носа. Можеше да се каже, че той беше суров човек, но понякога, макар и рядко се решаваше да прояви чувствата си чрез лека милувка по главата и няколко думи за похвала. Сабин беше наследила къдравата си червеникаво — кестенява коса от него, макар винаги да бе мечтала да бъде русокоса като майка си. Съзнаваше, че не е красива, въпреки че майка й беше казала, че един ден с тези свои очи с цвят на кехлибар и правилни черти ще се превърне в красавица. Сабин не можеше да повярва — майка й сигурно го казваше само от обич, а не че наистина щеше да стане така.

Лейди Уудбридж беше прекрасна — и по външност, и по душа. Тя беше дълбоко религиозна и беше настояла такова да бъде и семейството й. По рождение беше французойка и беше научила децата си на своя роден език в същата степен, в която те говореха и английски.

Сабин притвори очи и зашепна думи на молба към Бог да се съжали над нея и да я избави от женитбата. Спря за миг, чудейки се дали Бог има властта да отмени едно кралско решение.

След молитвата — Сабин имаше чувството, че никога няма да свърши — баща й веднага излезе от палатката, а майка й се извърна към нея.

— Скъпо дете, искам да ти подаря нещо. Беше ми дадено като сватбен подарък от много близък човек.

Сабин сведе очи и съзря в шепата й медальона с капаче, който никога до този миг майка й не беше сваляла от шията си.

— Не и този медальон. Зная колко ти е скъп.

— Както и ти.

Лейди Уудбридж сложи медальона на шията на дъщеря си.

— Както знаеш, даде ми го сестра ми Маргрета, преди да напусна Франция и пристигна в Англия, за да се омъжа за баща ти. Вътре има къдрица от нейната коса, а сега аз добавих къдрица и от моята.

— О, благодаря ти, маман — изрече Сабин и с благоговение докосна медальона, съзнавайки, че това е дар от обич.

Очите и на двете се изпълниха със сълзи и известно време нито майката, нито дъщерята успяха да промълвят и дума.

— Не смятам, че бих намерила по-подходящ подарък — каза тихо лейди Уудбридж. — А сега трябва да побързаме, скъпа моя. Дамите от моята свита те очакват, за да те облекат.

Сабин погледна майка си някак обезсърчена.

— Някои казват, че лорд Блекторн няма да се появи. Надявам се да стане така.

— Не се заблуждавай, Сабин, той ще дойде, както и ти. Той ще изпълни волята на краля, така че не се надявай напразно и не се занимавай с подобни мисли — времето не чака.

— Но, маман, аз не искам да се омъжвам за лорд Блекторн. Никога не съм го виждала. Той е на двадесет години и е прекалено възрастен за мен.

Риан Уудбридж приседна на тапицираната с кадифе табуретка и протегна ръце към Сабин.

— Зная как се чувстваш, но мога да те уверя, че нещата няма да се окажат толкова зле, колкото изглеждат. Ето, баща ти е четиринадесет години по-възрастен от мен.

— И ти ли си била изплашена на сватбения си ден? — попита Сабин.

Всъщност тя се съмняваше, че майка й изобщо знаеше какво е страх.

— Наистина, бях изплашена. Бях тръгнала от Франция, за да стана невеста на баща ти. Бях само три години по-голяма от теб тогава и бях виждала баща ти само два пъти преди сватбата — беше ми се сторил толкова строг и неприветлив. Изпитвах истински ужас — бях далеч от дома си и щях да се омъжа за човек, когото едва познавах.

— Но ти обичаш татко!

— Аз се влюбих в него, Сабин. Родих му седем деца, въпреки че пет от тях загубих. Преживяхме добри и лоши дни, но нито веднъж не съм съжалявала, че съм негова съпруга. Същото ще се случи и с теб.

Очите на Сабин се напълниха със сълзи, тя сведе поглед и се загледа във върховете на зелените си обувки, надявайки се майка й да не е забелязала колко е разстроена. Докато пристъпваше, неволно удари болния си крак.

— Много ли те боли, Сабин?

Сабин потрепери, неспособна да признае на майка си, че по-голяма е болката в душата й — ами ако съзре неодобрение от страна на бъдещия си мъж заради този недъг.

Лейди Уудбридж посегна към лицето на дъщеря си и изтри сълзите й.

— Сабин, запомни, че днес всъщност нищо радикално няма да се промени. Ти ще продължиш да живееш с нас, докато навършиш шестнадесет години.

Сабин отправи поглед към очертаващата се добре издутина на корема на майка си.

— Докато дойде време това бебе да се роди, ще се моля да е момче като Ричард, за да не трябва да те напуска, като се ожени.

— Аз се моля бебето да се роди живо и здраво, Сабин. За мен няма значение дали ще бъде син или дъщеря.

На лицето на майка й се беше изписала нежност.

— Не бих имала нищо против да си имам още една такава прекрасна дъщеря, даже ако и тя трябва да ме напусне един ден — също като теб.

Сабин пристъпи към креватчето, където спеше тригодишното й братче. С ласкав жест тя го помилва по бузата.

— А след време, как ще напусна теб, татко и Ричард?

Майка й я прегърна и я поведе към вътрешната стая на палатката, където я очакваха дамите от свитата й.

— Нека не се обременяваме с тъжни мисли, детето ми. Все пак, днес е сватбата ти!

Веднага след това Сабин беше съблечена и заставена да седне, за да може дългата й коса да бъде сресана, сплетена и украсена с ароматни червени рози. Облякоха я в обшита с мъниста и златист ширит на ръкавите и по краищата пурпурна рокля. Дрехата беше толкова тежка, че на Сабин й беше трудно да стои с нея, камо ли да върви. Беше най-импозантната рокля, която някога бе имала, но мисълта за това никак не й доставяше удоволствие.

— Ето, скъпа моя — каза майка й, докато се опитваше да прибере една непокорна къдрица, излязла иззад накита с цвят на злато на главата на Сабин. — Вече приличаш на истинска булка.

Сабин с накуцване се приближи до огледалото, придържано от Тея, и се огледа.

— Приличам на натруфено с женски дрехи дете. После се обърна към майка си — изражението на лицето й беше скръбно. — На лорд Блекторн едва ли ще му се понрави такава съпруга.

— Глупости, скъпа моя. Ти си от един от най-влиятелните родове в Англия. Твоята ръка многократно е била искана от мъже, числящи се към кралската свита, както и от много други благородници. В твоята зестра са включени три имения, всяко от които носи около хиляда лири годишно, както и цяло състояние в злато, сребро, скъпоценни камъни, бижута и мебели. Кой мъж би се отказал да те поиска за съпруга?

Никой, помисли си отчаяна Сабин, съзнавайки, че чувствата тук нямат място.

— Налага се да побързаме — добави лейди Уудбридж. — Съобщиха ми, че негово величество е доста близо.

Сабин примирено въздъхна, вдигна глава и срещна изпитателния поглед на майка си. Момичето изправи рамене и вдигна гордо глава — знаеше, че точно това се очаква от нея.

— Готова съм — обяви тя.