Радослав Младенов
Кръвта на Вселената (1)

5031

Командир Ричард Хард слезе от свръхскоростната пешеходна лента и с накуцваща походка се отправи към асансьора, фотороботът светкавично реагира и раболепно отвори вратите. Командирът натисна копчето на последния етаж и болезнено сбърчи вежди. Кракът пак го прищракваше. Въпреки че от счупването бяха изминали три години, травмата не пропускаше случай да напомни за себе си, особено при появата на тривалентни бури или хипотезни изригвания. Споменът го отнесе назад във времето, когато все още не беше старши офицер за междупланетно пребазиране и правилата за прилично поведение на обществени места можеха да бъдат подминати с презрение. Денонощните запои и честите разходки до ерогенните кратери на Цибея изтощиха организма му до такава степен, че в състояние на пълна невменяемост, вследствие преливане с щитовидна водка, Ричи Хард се сби с тритонен мастоколос. Поводът беше повече от банален: чудовището потупа мършавата Ричардова проститутка по спаружения задник и лигаво се изхили. Безгрижната веселост, с която го направи, накара Хард да подскочи от яд до Трифея, най-далечната луна на Цибея. Пред очите му причерня и без да си дава сметка, че се нахвърля с голи ръце върху двуетажна сграда, заскуба космите от подочната брадавица на нахалника. Мастоколосът само го настъпи. Оттогава командирът заряза пиенето, жените и благочестиво се отдаде в служба на човешкия прогрес. Обиколи отровните пояси на Медуза, командва пестицидната атака срещу бунтовниците от Ледор, пълзя из алергичните пясъци на Дедра, строи бази на Великия щаб почти във всяко кътче на Вселената. Направи шеметна кариера — всички го следваха, всички му се възхищаваха, майките го показваха на децата си и им казваха: „Ето това е най-достойният! Стани като него!“.

Само кракът да не го болеше толкова.

Командир Хард с изненада установи, че отдавна беше стигнал триста осемдесет и седмия етаж. Фотороботът не търпеливо присветваше с диодите си. Ричард закуцука по коридора и с неприязън констатира, че е сбъркал етажа. Коридорът имаше само една врата — с надпис „00 — М“. Бръкна в джоба си и извади телеграмата, която получи преди по-малко от час:

387×13 = 5031

„387“ означаваше етажа, а „13“ — часа, в който трябваше да пристигне. За значението на „5031“ можеше само да гадае. Надяваше се да дешифрира цифрите на самото място, но за огромно негово разочарование, всичко се оказа плоска шега. Бяха го изпратили — него, командира за далечно междузвездно пребазиране, кавалера на ордена на „Енигмата“ — за зелен хайвер. По-точно за зелен клозет. Ричард Хард сви пестници и дълбоко в себе си се закле, че ако пипне шегобиеца, стига да не е мастоколос, ще му избие просташкото чувство за хумор.

Блъсна вратата и замъгленият му от унижение поглед визира нещо като тоалетна чиния. Тъй и тъй беше стигнал до тук, поне да уважеше труда на бъбреците си. Ципът на стоманоскафандъра запече и това още повече го нервира. Започна да го дърпа, да го напряга и вследствие грубото си отношение, невъзвратимо го деформира. Дръжчицата се отскубна, изплъзна се от несръчните пръсти на командира и цопна в тоалетната чиния.

— По дяволите! — изруга кавалерът на „Енигмата“ и реши, че ще стиска до вкъщи. Спешно се нуждаеше от лазерен електрожен, за да разреже стоманоскафандъра.

Обърна се и онемя. От вътрешната страна на вратата бяха изписани ултравиолетови цифри — „5031“! Приближи се и докосна надписа. Светът се завъртя, подът под краката му изчезна, изпадна в безтегловност. Усети, че пропада, но не знаеше точно къде: можеше да е в Рая, а можеше и да е в клозета. Опита да се хване за нещо стабилно, докопа тоалетната хартия и в устрема си да се задържи, разви цялото руло. Цветовете пред очите му хукнаха в див кадансов галоп: смениха се от небеснокафяво към вечерножълто, после настъпи сияен мрак. Не чувстваше краката си, ръцете отказаха да го слушат, езикът му стана безволев и увисна нагоре. Мозъкът му векторално се изключи.

Командир Ричард Хард стисна зъби, за да не изкрещи от страх. Не подобаваше на ранга и заслугите му да квичи като най-долна сапиенска свиня. Трябваше да умре като истински офицер, като командир за междузвездно пребазиране. Изпита презрение към Смъртта, прииска му се да я напсува, но въпреки обзелата го гордост, инстинктивно затвори очи — все пак умираше за първи път и не беше съвсем наясно как трябва да се държи в подобен случай.

Ричи пльосна на нещо като импулсен батут и започна да подскача като каучукова топка. Докато изпълняваше различни салта и свредели, командирът забеляза, че в помещението има и други хора. Хвана се за полюлея, планира до корниза и леко се спусна по завесата на пода. Веднага щом стъпи здраво на краката си, разбра, че е изпаднал в значителна грешка. Това не бяха хора. Това бяха Боговете, които владееха Вселената! Ричард Хард имаше честта да диша един въздух с Петимата Главнокомандващи Великия щаб!

— О, Богове мои! — възкликна командирът и понечи да плонжира в краката им, но Великият Герелан прекъсна натегацията му.

— Ето това е командир Хард, за когото ви говорех — обърна се той към четиримата си подвелики гереланци. — Единственият човек на тази планета, който изпълнява нашите заповеди без излишни въпроси. Дали не е време да му подадем едно „супер“ отпред пред командир, и с това да изпълним възторженото си желание да наградим този достоен войн?

В превод „герелан“ означаваше „генерал“, но тъй като Великия Главнокомандващ Вселената все не можеше да изговори правилно думата, за по-лесно издаде указ с който промени терминологията. Четиримата му заместници поради същата причина бяха „порковници“.

Порковниците заклатиха енергично глави в знак на одобрение.

— И така — тържествено започна Владетеля на Вселената, — Ричард Хард, от днес ви назначавам за Супер Командир. Елате, седнете, имаме важен разговор.

Гереланът се настани във въздушния фотьойл точно срещу побъркания от щастие пребазировчик и с величествен жест отметна психомантията си.

— Вие издържахте достойно теста за интелигентност и Главното Командване на Великия щаб ви избра за изпълнител на най-значимата мисия, осъществявана някога от простосмъртен.

— О, Господарю! — замазни се отново Ричи.

— Очакват ви опасности, лишения… а може би смърт!

— О, Господарю!

— Трябва да бъдете готов на всичко!

— О, Господарю!

— Готов ли сте да умрете за каузата на Великия Щаб?

— Да, Господарю!

Гереланът доволно изпръхтя, а порковниците отново заклимаха с глави. Владетеля на Вселената извади обемиста папка и я сложи на масата пред Супер Командира.

— Това е вашият екипаж. Рекламации не приемам. Съберете ги и утре искам всички да очакват звездолета ми в подножието на „Наклонената Пиза“. Без отсъствия, разбрано?

— Напълно, о, Господарю!

— Супер Командир Хард, помнете каква отговорност сте поели пред мен и планетата Земя!

— Нима бих могъл да забравя, о, господарю!

— Тогава вземи папката и глътни това хапче.

Великият Герелан протегна ръката си. В дланта му проблесна малко седефено драже. Ричард Хард безропотно се подчини и усети в гърлото си вкус на гореща шлака. После ходилата му избълваха огън като двигатели на ракета и тялото му се стрелна нагоре. Мина през тавана като метеорит през буца масло.

В крайна сметка успя да изпълзи от дупката на тоалетната чиния, малко преди млад офицер да я използва по предназначение.