Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Писмо
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Париж, 24.XI.1929 г.

 

Драги Буко,

Сърдечно ти благодаря за „Отстранената земя“, да знаеш колко сладко се чете българска книга тука. Ти си първият хабер от България и не знам защо, не ми се обадиха приятелите, на които писах преди, ето вече месец. Особено очаквах Георги Пеев да ми съобщи какво стори с къщата. Този въпрос е много важен за мене и ще те моля и ти да му напомниш, да я дава, ако не я дал досега, защото… защото ти знаеш.

Смятам, че съм се вече ориентирал в Париж. Научих музеи, галерии, библиотеки и въобще всичко, що ме интересува, и почвам работа. Едва ли бих могъл да ти изразя с думи какво има тук за гледане. То е приказка, брате! То е един вид: „Отде дойде това чудо за моята сиромашка глава!“

Потънал съм в Лувр и ходя, сякаш Хризантем Морси ме е гледал половин час в очите. То е щастие, което не съм мислил никога, че го заслужавам. Желая и на враговете да видят художествените богатства на Париж…

* * *

Както знаеш, с езика съм зле. Благодарение на Васил Вълчев „шефкист“ по политическа принадлежност можах да науча кое-що. Той напр., щом седне в заведението, дига пръст и вика: „Гарсон ан вен блан!“ Щом му го донесат, гаврътне го и пак на гватемалски акцент: „Ан вен блан!… анкор ан вен блан“, и т.н. до късни полунощи. Последната му поръчка е вече по съкратения метод и може да се изрази приблизително в следните знаци: „Аавблъв!…“

* * *

И изобщо много български думи напр. morceau е чисто казалаждерска дума и произлиза от мърсък — парче кюмюр, la porte е турийската дума — порта и т.н.

* * *

Кьо французите викат на гъз, оттам е и кюлоти — гъзник. В Казанлък по вечеринки, журнета, сватби и панихиди се кюлоти сѐ чува. — Развалени хора са туй българите, брей!

Както виждаш, имам основа за изучаване на езика и по добра метода се водя. Тук има около 2000 българи, голяма част от които са казанлъчани-маслари. Те са добри хора, като им махнеш лошото, всички са енциклопедисти, но за тях ще ти пиша по-нататък. Всеки ден е интересен, нов. Тук е лято. Няма галоши, няма нужда от балтони, само франкове, франкове да имаш. Може и долари. Винцето е хубаво и евтино, хлябът отличен и също евтин — друго не ни интересува. Досега живея в източния край на града, всеки ден пътувам с метро и трамвай — добри, работни, запазени хора, загрижени за насъщния. Приличат много на нас. Завчера срещнах Захари Стайнов и още малко да го хвана за рамото… Порфирий — същински Порфирий! Разправят за разврат. Досега никой не ме е погледнал с двусмислен поглед. Развратът е в центъра и към полунощ, а аз още не съм закъснял повече от 10 часа. Снощи само ходихме в „Казино де Пари“ и видяхме знаменитата Мистингет. Нищо особено. Чудни декори само и тела, мъжки и женски. На 1.XII. съм вече в града в Монпарнас и тогава ще ходим на театър и опера. Ще те моля да ми пратиш някога вестници и някоя интересна книжка. Пишете ми. По това, че толкова дрънкам, вярвам, се разбира, че има нужда да се приказва с някого от България.

Много здраве на Петра, Мутката, Стефана, Антона и пр.

Чудомир

 

 

София, 21.X.1966 г.

Правителствената болница Хирургическо отделение

 

Драги Буко,

Аз съм „пътник без багаж“. Чакам да ми заверят паспорта за оня свят. Голяма опашка. Ханчев и Талев са доста пред мене. Иначе е тихо и спокойно, няма блъсканица, няма караница.

По-спокойно е, отколкото у дома даже. Иди, моля те, в къщи, поискай и ми изпрати получените в мое отсъствие наши вестници „Искра“ и „Септември“, както и по-важните писма.

Желая ти здраве, здраве и здраве.

Чудомир

Край