Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Те са три селца — Средно, Горно и Долно Гюсово, — но понеже Горното Гюсово е един вид нашата Чамкория, за него сме имали случай и други път да говорим. Край останалите две всяко лято минаваме не по веднъж и по дваж, но никак ги и не поглеждаме даже. В руските карти Гюсово е отбелязано Исово от и-су — хубава вода. По-късно, вероятно за по-лесно изговаряне, от Исуво е станало на Гюсово.

През време на робството гюсовските турци не са се ползували с добро име между християнското население, а знае се, че и трите села са били населени изключително с турци. Само в Горното е имало няколко български къщи.

Д. Илков в книгата си „Принос към историята на Стара Загора“, 1908 г., пише за тях следното:

„Гюсовци били страшни разбойници в турско време, те често налитали и на романките (жетварките, които ходят на «романя»). Те изработвали хубав барут и го продавали с добри печалби на комитетите през 1874–1875 година. През време на войната голяма част от тях били изклани. От тях са си доставили барут и старозагорските революционери по онова време начело с Кольо Ганчев.“

Дали с някакви привилегии са се ползвали гюсовци като пазачи на прохода, или на своя глава са правили това, но знае се положително, че Горно и Средно Гюсово не са плащали данък на царщината; само Долно е плащало такъв. И досега има една разлика между горните села. Докато жителите от първите две села се смятат за по-благородни, по̀ чорбаджии и кореняци, за долногюсовци казват, че са „дерменчетма“ — сбирщина: докато едните казват напр. „айкара“ — другите „аакара“. Едните казват на жените си „гел мари“, а другите — „гел мору“!

Като древност Средно Гюсово изглежда най-интересно. На около 300–400 крачки южно от селото, там, където минава пътят за Казанлък, до самите стари турски гробища, в местността, наречена „Кантарчаир“, личат основите на някогашна голяма сграда. На същото място са намерени дялани грамадни камъни, на един от които личи гръцки надпис с орнаменти (камъкът е донесен в музея). На стотина крачки от тези основи се намира малка могила, която се казва „Шехиртепе“, а шехир на старотурски значи касаба — град.

Точно на север пък, на около 3–4 км от същото село, се издига остро възвишение, наречено „Калето“. На върха му, който завършва с равнище, ясно личат следите на някогашната твърдина. Вероятно това кале е бранило Селченския проход, или пък друг някой път, който на времето е работил през Балкана. Защото край самото „кале“ и сега минава кола̀тен път, който води през Стоевци за Плачковци и Трявна. Този път прехвърля Балкана на запад от Саръяр и немного далеч оттатък е пресечен от стена, която селяните наричат „Преграда“. Такива следи от „прегради“ имало и на други места по балканските пътища. Сега Долно Гюсово има само 40 къщи, и то, както казахме, преселници оттук-оттам. Легендата казва, че първите поселници на селото са били бежанци от Субашкьой (под татарската могила) или Татарито. Друга част от бежанците на Субашкьой са отишли в Енина. Селото сега си има турско училище с един учител турчин, един българин и двадесет и пет деца. В едната стаичка на училището учат децата, а другата им служи за джамия.

Средногюсовци пък до един са слезли от Балкана. Най-много са селчани, след тях са борущичани, от дъскарите и други из тревненските колиби. Бедни, свити хора, те и досега, въпреки че са повече, не са могли да излъчат из средата си човек за кмет, а от много години вече ги управлява ловкият турчин Атан Манафов, който, трябва да му се признае, с голяма упоритост е бранил интересите на двете села в традиционните им борби за гори и мери с околните села. През 1922 г. са си построили и училище, в което сега учат 45 деца.

Гюсово — Исово — и-су — хубава вода. Из всеки двор на селото шурти ниска чешмичка с дървен чучур, а там, гдето няма чешмичка, бистро кладенче струи и отразява във водите си дълбокото пролетно небе. Насядали край нагрените от слънцето дувари, група жени чевръсто предат, плетат, кърпят. Полето чака работна ръка, но празник е, ден за почивка, а трябва, все трябва нещо да се работи.

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, IX, бр. 188 от 15.V.1932 г.)

Край