Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Не Симитлери, а Сюйнетлери е старото му име, което то е добило поради обстоятелството, че там в турско време е имало нещо като светилище, където се е извършвал свещеният турски обред обрязване. За по-лесно изговаряне, види се, Сюйнетлери се е изменило в Симитлери. И тъй го помнят старите хора — турско село с много малко българи. И малко чудно е наистина как са се свъртели турци в туй безплодно плато, защото, доколкото ни е известно, те са обичали плодородните низини, като са изтиквали българите по горите и голите чукари. Види се, обстоятелството, че това място за тях е било свято, ги е задържало до известна степен там. Защото малките късове работна земя на юг и запад от селото са песъчливи и напомнят много на турийските например. И тук поминъкът е от гората и гюловете. Турци сега в селото има много малко — около 30–35 къщи, половината от които са в чисто турско поселище, на 1 км от селото, наречено Кънлий. Кънлийските турци в старо време се славили като много свирепи. Преди да дойдат тука, селището им било някъде към Синята река, близо до Средногорово. Останалите малко турци особено напоследък бързо се изселват и отиват край бреговете на Бяло море, отгдето дойдоха пък нашите тракийци бежанци. Вечната трагедия на малцинствата! Има и прогимназия с I и II клас. Ниски, мургави, със сивите си долми и закръглени калпаци, селяните от Долно Черковище не приличат ни на средногорци, ни на виденци, ни на павелци. По-скоро, изглежда, те ще се родеят с орозовци и горноградишенци, отколкото с близките до тях села. Старият голям род Мечковци напр. произхожда от Горно Градище. Тук все още може да се намери старият пъстропол сукман, който отдавна е изчезнал из нашата околия, макар твърде много повлиян от чирпанските такива, особено от пъстровския. Тъканите работи на черковчанци също се различават от тия на съседите им. И дебелите вълнени горни дрехи с големи квадрати, и пъстрите им пешкири с къси зигзаги по тях, в които преобладава желтата боя, съвсем се различават от белите с прави кафяви, морави и черни даже линии на пешкирите във Виден, Павел, Турия и пр.

В Горно Черковище се срещат имена, които тоже не се срещат в околните села: Кральо, Байко, Продан, Велко, Пенко, и женски: Дойка, Сребра, Арма, Малуда, Дакия, Сева, Труфа. Никъде в западната част на околията ни няма да срещнем подобни имена. По̀ биха се намерили в най-източните ни краища — в с. Елхово например.

Изобщо коренът на горночерковчанци иде някъде от по-далече и има направление в югоизточна посока.

До самото село се намират могили. Като са правели преди време разкопки, открили са делва и емайлирана кадилница. Тия неща се съхраняват в музея при „Искра“. Югоизточно от селото има стари римски гробища. Селото брои 2500 души жители, които имат читалище, което спи непробудно, и една кредитна и потребителна кооперация „Гюрля“, която е в цветущо състояние. Кооперацията се развива правилно и е добра опора за своите членове. Читалището спи и заедно с него спят много от читалищата из селата ни, защото съществуват само на книга. Друг път ще се занимаем с причините за това. Похвална е инициативата за залесяване на голите ридове по десния бряг на Тунджа. Ползата от това е вече очевидна. Засетите преди две години борчета са вече доста пораснали и акациите здраво подпират почвата из долищата. Ако така продължава залесяването, след десет години голите ридове, които се виждат от града и които са тъй пусти и голи, ще представляват прекрасна гледка. Поради неплодородната си земя горночерковци извръщат погледи на север към тучните брегове на Тунджа, където има добра паша за добитъка, но там интересите им се кръстосват с тия на салтъчанци и както му е редът по нас, водят се с години дела. Едните искат гора, другите мера, докато някой ден, недочакали тежката дума на божествената Темида, виж, че копрали и сопи се размахват, граници междуселски да чертаят. Дано не дойде дотам!

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, V, бр. 92 от 15.V.1928 г.)

Край