Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Съчинения в три тома. Том трети
Спомени, пътеписи, статии и бележки - Година
- 1939 (Пълни авторски права)
- Форма
- Очерк
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2011)
Издание:
Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3
Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк
Редактор: Татяна Пекунова
Художествено оформление: Елена Маринчева
Технически редактор: Любен Петров
Коректор: Елена Куртева
Издателство „Български писател“, 1980
ДПК „Димитър Благоев“, 1981
История
- — Добавяне
Преди няколко години, когато преименуваха селищата, писахме в нашия вестник, че е грешка, дето с. Червените попове се прекръщава в Жълтопоп, защото интересната легенда за „червения поп“, който е живял някога в това село, е жива още и даже гробът му се пази досега — непосредствено до самото село. Тази бележка беше препечатана след това във в. „Мир“. Сега пък в книгата „Богомилското учение“ от Антон Глогов, София, печатница „Братя Миладинови“, 1915 год., срещаме друга една легенда, не по-малко интересна, за произхода на името на това село. На стр. 15 авторът пише дословно следното:
„Богомилските свещенослужители са носили червено облекло за разлика от християнските, които са носили черно облекло.
В Казанлъшко, в подножието на Стара планина, има едно селце, което до неотдавна носеше името Червените попове, наречено така, понеже някога там е имало голямо училище за подготовка на богомилските свещенослужители за Северна и Южна България. То е разположено край «Иванковата пътека», която и сега съществува и по която на времето е минал Иванко от Южна България на път за Търново. По съображения, които ни са неизвестни, но в чиято основателност нека ни бъде позволено да се съмняваме, преди известно време, по разпореждане на властта, древното име на това селище биде заменено с ново, за да изчезне и последната останка, която ни напомняше за богомилската епоха в историята на България.“
Доколко е приемлива тази легенда, не знаем, но тя иде да потвърди нашата мисъл, че не бива да се променят имената произволно особено когато, както е в дадения случай, те са си и без това чисто български.
(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, XVI, бр. 346 от 31.I.1939 г.)