Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Син на стария учител Манол Димов и на Бойка Димова Джеджова от Лясковец, Юрдан Стателов е видял белия свят на 2.II.1847 г. Учил първо при даскал Енча Тонев Узнов три години, като посещавал училището при църквата „Св. Николай“ в родния си град. След това учил три години в с. Златарица, Търновско, при даскал Радко Радославов. През 1863 год. отива да учи в Търново при Н. Михайловски, след което станал репетитор-възпитател за децата на някои по-първи граждани. Веднъж държал реч пред Митхад паша, който го похвалил много и му подарил книги. Търновският мюфтия след това го поканва за възпитател на сина си.

През 1867 год. Стателов учителствува в Севлиево, а оттам идва в Казанлък в 1871 год. Преподавал е катехизис, свещена история, славянски език, аритметика, логика, риторика, физика и пр.

„Той имаше среден ръст — пише М. Сеизов, — мургаво лице, широко чело, черни коси, вървеше някак величествено, беше с извънредно благ характер, добър, кротък, винаги сериозен, въздържан, извънредно трудолюбив, патриот, затова се ползуваше с голямо уважение между ученици и граждани.“

Освен учителската си работа Стателов е пишел статии във в. „Право“, „Век“, списание „Училище“ и др. Към средата на март 1873 год. той поканва учениците на I и II клас на учредително събрание и основава „Искра“. На Благовещение е станало приемането на устава, написан на ламарина от зографа Петьо Ганин. На 21.VIII.1874 год. Стателов напуща учителството и отива в Търново като секретар на митрополията. През 1876 год. се оженва и след 17 месеца, на 6 август 1877 год., умира от случайно нараняване.

В тия тежки и пълни с грижи дни нека си спомним за тихия и скромен учител от Лясковец, когото съдбата ни изпрати преди 65 год., за да одухотвори и осмисли града ни, като ни създаде читалище „Искра“. Да си спомним с почит и топла благодарност, да възхвалим безсмъртното му дело и като му обещаем, че ще следваме неотклонно неговия път, да кажем смирено: „Мир на душата му.“

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, XIX, бр. 431 от 16.VIII.1942 г.

По-подробно за живота, дейността и творчеството на Йордан Манолов Стателов вж. в I том на Юбилейния сборник „Казанлък в миналото и днес“, С., 1912, стр. 154–162. Бележки на видния казанлъчанин Матей Георгиев.)

Край