Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Старата джамия на площада, южно от околийското управление, по регулация трябваше да бъде съборена. Това и стана преди няколко дни. На стената над вътрешния вход беше прикрепена плоча с надпис, който благодарение на интелигентни турци в града се разчете. В свободен превод надписът гласи приблизително следното:

„Верният слуга на султан Абдул Меджид Хан, неговият капуджибаши Мехмед Емин-аа Адил, най-справедлив, Бог му посочи пътя, каквото мисли, да го постигне. Това свято нещо киабе (което привлича сърцата) го построи с чисто сърце Халил, който в рая кьошк е направил, по пет пъти на ден да се молят в него. Като се молят и четат корана, да се благославя душата на строителя. За тази величествена постройка учените (поетите) много приказваха. Записано е в Кириямен Киатеби в 1259 г.

Благодарим на Бога, че постройката се завърши от Джунджу Али.“

От надписа се вижда, значи, че тази джамия е строена от последния управител на Казанлък и околията Мехмед Емин-аа, или тъй наречения Караферлията, който е известен в историята на града ни от борбите му, на времето, с могъщия чорбаджия Стоенчо Груйоолу, в която борба последният е излязъл победител и е наложил изгонването му от Казанлък. Конаците на Караферлията са били на мястото на сегашното околийско управление. Джамията е била значително по-красива на времето, с фонтан отпред. Насреща, от северна страна, е била семейната гробница на Емин-аа и мястото й още личи. Постройката е правена преди 95 години, значи, 5 години след Калпакчийската църква, стогодишният юбилей на която се празнува наскоро.

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, XI, бр. 245 от 31.X.1934 г.)

Край